Постинг
22.08.2013 16:29 -
УМНИКА -- 24. Дион VII (2)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:38
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
46
Последна промяна: 09.01.2014 17:38
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Безмълвно, тя пристъпи към него. Мигът му се стори безкраен като вечността - сякаш като още едно неоспоримо доказателство, че времето може да бъде твърде относително.
- Халана... - името се отрони между устните му, а очите му я изпиваха цялата. - Халана. Чаках те. Толкова... много. Те чаках. Къде беше през всичкото това време?
Вместо отговор, тя преодоля последните няколко крачки разстояние, което ги делеше, и безмълвно се хвърли на врата му.
Някъде долу край масата някой изпъшка с досада. Но това сега нямаше никакво значение. В миг целият свят се бе смалил до този малък задимен ъгъл от Страноприемницата на Рака. Вселената се изпълни с ухание на теменуги. Дион вдиша дълбоко от познатия аромат и затвори очи, а в това време момичето обгърна шията му с ръце и обсипа страните му с тихи целувки, ситни като утринна роса.
- Прости ми... Прости ми, Дион. - прошепна в ухото му тя. - Аз бях такава глупачка!
- Не, не! - поклати безпомощно глава той и като нежно хвана в шепи лицето й, я погледна в очите. - Ти постъпи както мислеше, че тогава е било правилно. Но това сега не е важно. Да забравим за всичко. Ти си тук и аз съм тук.
- Ти си тук и аз съм тук. - повтори тя и като се пресегна с тънки пръсти, отметна назад русия му перчем и го целуна по носа.
Двамата се изкикотиха като хлапаци. Сега няколко любопитни погледа се бяха втренчили в тях от най-близките маси. По лицата на две-три от госпожите, все още награбили в ръка големите супени лъжици, пробягаха усмивки на умиление. Поредната влюбена двойка винаги се считаше за добра новина сред Петте канала.
- Никога, никога повече няма да те изоставя така. - зашепна Халана в ухото му и накара косъмчетата по врата му да настръхнат. - Заклевам се пред Майката и всичките Предци!
Дион отново я погледна в очите. Опитваше се да разчете мислите й. Искаше да съзре всичко, през което това тъй прекрасно създание бе преминало за последните няколко луни. Но не сега бе моментът. Някой ден той щеше да узнае истината - стига тя да бе готова да му я поднесе. А дотогава вече нищо нямаше да бъде от значение. Той бе тук и тя - също.
- Съжалявам само, че се подлъгах и продадох картината... - смутолеви той виновно. - Не биваше да го правя.
Сгушено в обятията му, момичето въздъхна. Ароматът на теменуги изпълваше целия му свят.
- Ех, Дион. - прошепна тя. - Аз вече съм тук. Ще ми нарисуваш още по-хубава.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
