Постинг
28.03.2013 11:16 -
МИШОКА -- 11. Дион III (1)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 3920 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:06
Прочетен: 3920 Коментари: 0 Гласове:
34
Последна промяна: 09.01.2014 17:06
Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Несъмнено, рано или късно и на всеки от вас ще се удаде възможност да създаде скапано изкуство, както току-що се случи с някои от вас. - Адело почеса буйната си посивяла брада и обхвана с жест оваляните в буци оранжева глина чинове. - Но няма да се притеснявате! Повечето несретници, набедени за творци, така или иначе никога не успяват да се отърсят съвсем от оковите на собствената си посредственост. Само неколцина измежду тях ще постигнат истинско величие. Но това не означава, че те ще преуспеят в живота - о, съвсем не е така! Всъщност като се замислите, нима именно посредствените не постигат най-големите успехи? Нима те не се ширят охолно в големите палати, не се хранят по три пъти дневно с най-отбраните блюда и не се возят на най-новите карети из града? Огледайте се наоколо! Драги господа, светът се управлява от посредствените. Защото геният на големия творец може само да предизвиква завист и повдигнати вежди. Той е различен. Той не е като другите. И завинаги е обречен да бъде сам. Той е врагът на посредственото множество, а те го превъзхождат числено и в груба сила. - на Дион му се стори, че в гласа на учителя са се прокраднали печални нотки. - Един гений трябва да знае точно къде му е мястото. Той е обречен да остане неразбран от своите съвременници. Защото по същността си да бъдеш гениален е да си изпреварил собственото си време. Приемете го като един вид проклятие.
"Колко познато ми звучи всичко това", установи Дион, а погледът му се вторачи в изпитото от безсънни нощи лице на този брадат старец. Закръгленото му шкембенце някак подсказваше, че никак не може да се оплаче от лишения, но нещо в цялата му осанка напомняше за изтерзана душа, която е прекарала цял живот в търсене. Но на какво ли? На признанието на другите? В името на Майката, та този човек бе великият Майстор на Палатата на Изкуствата! Може би е дирил проникновение свише? Или защо не съвършенството? Да, сигурно трябваше да е това. Търсел го е и така и не го бе открил.
- Така че хич да не се притеснявате, уважаеми господа. - заяви накрая учителят. - Несъмнено някои от бъдещите ви творби ще се озоват я на подиума на някой търг на Улицата на Занаятчиите, я в колекцията на някой натруфен големец с повече жълтици в хазната си, отколкото цяла тълпа изгладнели бездомници би могла да изхарчи през целия си скапан живот... А защо не и в краен случай на рафтовете на някой никому неизвестен музей в някое забутано село. - той се усмихна кисело. - В празнични дни там ще се тълпи мало и голямо, всеки ще се взира с недоумение в нелепото ви творение и ще цъка с език. "Виж, мамо, какво сладко квадратно куче с панделка на главата!", ще каже някое детенце. "Не, мама, това е малко момиченце с кифла вместо чанта... заклевам се!", ще възрази мустакатата госпожа със смешните гумени гамаши, която има още дълго време да се дупи пред странния експонат и да присвива очи, без да може да вземе решение.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Следва...
Бележки под линия
© Спасимир Радев
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Несъмнено, рано или късно и на всеки от вас ще се удаде възможност да създаде скапано изкуство, както току-що се случи с някои от вас. - Адело почеса буйната си посивяла брада и обхвана с жест оваляните в буци оранжева глина чинове. - Но няма да се притеснявате! Повечето несретници, набедени за творци, така или иначе никога не успяват да се отърсят съвсем от оковите на собствената си посредственост. Само неколцина измежду тях ще постигнат истинско величие. Но това не означава, че те ще преуспеят в живота - о, съвсем не е така! Всъщност като се замислите, нима именно посредствените не постигат най-големите успехи? Нима те не се ширят охолно в големите палати, не се хранят по три пъти дневно с най-отбраните блюда и не се возят на най-новите карети из града? Огледайте се наоколо! Драги господа, светът се управлява от посредствените. Защото геният на големия творец може само да предизвиква завист и повдигнати вежди. Той е различен. Той не е като другите. И завинаги е обречен да бъде сам. Той е врагът на посредственото множество, а те го превъзхождат числено и в груба сила. - на Дион му се стори, че в гласа на учителя са се прокраднали печални нотки. - Един гений трябва да знае точно къде му е мястото. Той е обречен да остане неразбран от своите съвременници. Защото по същността си да бъдеш гениален е да си изпреварил собственото си време. Приемете го като един вид проклятие.
"Колко познато ми звучи всичко това", установи Дион, а погледът му се вторачи в изпитото от безсънни нощи лице на този брадат старец. Закръгленото му шкембенце някак подсказваше, че никак не може да се оплаче от лишения, но нещо в цялата му осанка напомняше за изтерзана душа, която е прекарала цял живот в търсене. Но на какво ли? На признанието на другите? В името на Майката, та този човек бе великият Майстор на Палатата на Изкуствата! Може би е дирил проникновение свише? Или защо не съвършенството? Да, сигурно трябваше да е това. Търсел го е и така и не го бе открил.
- Така че хич да не се притеснявате, уважаеми господа. - заяви накрая учителят. - Несъмнено някои от бъдещите ви творби ще се озоват я на подиума на някой търг на Улицата на Занаятчиите, я в колекцията на някой натруфен големец с повече жълтици в хазната си, отколкото цяла тълпа изгладнели бездомници би могла да изхарчи през целия си скапан живот... А защо не и в краен случай на рафтовете на някой никому неизвестен музей в някое забутано село. - той се усмихна кисело. - В празнични дни там ще се тълпи мало и голямо, всеки ще се взира с недоумение в нелепото ви творение и ще цъка с език. "Виж, мамо, какво сладко квадратно куче с панделка на главата!", ще каже някое детенце. "Не, мама, това е малко момиченце с кифла вместо чанта... заклевам се!", ще възрази мустакатата госпожа със смешните гумени гамаши, която има още дълго време да се дупи пред странния експонат и да присвива очи, без да може да вземе решение.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Следва...
Бележки под линия
© Спасимир Радев
Енигма на самолет......с Ф!
Как Китай стана икономическа супер сила ...
45 МЛРД. СТИГАТ.... ВРЕМЕТО Е НАШЕ!
Как Китай стана икономическа супер сила ...
45 МЛРД. СТИГАТ.... ВРЕМЕТО Е НАШЕ!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
