---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---   В дебелите книги по древна история, които бе успял да изрови от най-тъмните рафтове в библиотеката на баща си, малчуганът бе научил, че някога взаимоотношенията между хората и Слънцето са били твърде забавни. Всеки път, когато се спуснела нощта, човечеството изпадало в масова паника и трескаво се захващало с ритуални жертвоприношения на младенци и девици, за да умилостиви свещената огнена топка и да я склони да продължава да изпълнява ежедневната си задача да дава живот на света. Всичко, което би могло да им бъде от някаква полза и за което се е смятало, че има някаква стойност, е можело да се счита за ценен дар към господаря на света и съответно е било захвърляно в бездънната яма. Или защо не в някоя особено впечатляваща пропаст. Или просто в пламъците на свещения огън.
Кой би могъл да предположи, че яркият диск, който властваше над небесата, така или иначе пак е щял да се изтърколи иззад далечните планини още на следващия ден заради твърде простичкия факт, че Земята е също толкова кръгла и рано или късно отново ще обърне лице към него? Дион подозираше, че вероятно единственият друг разумен вид, който споделяше този свят с човеците, навярно е имал някаква представа за всичко това. Но дори и така да е било, делфините очевидно бяха предпочели да останат напълно безмълвни по въпроса. Та кой не би искал да се скъса от смях, докато с тихо задоволство наблюдава как странните двукраки същества захвърлят най-красивите си женски, ведно с по-голямата част от хранителните си запаси и най-ценните си предмети, в тъмни, бездънни дупки в земята, с надеждата да спечелят благоразположението на някакво си кълбо пламтящи газове?
Изглежда за човеците единственото, което е било от значение по онова време, е било никога да не пропускат нито един ден, без да са извършили жертвоприношение. И така, Слънцето неизменно продължавало да показва яркото си лице пред света - всяка сутрин, без изключение. Човек би си помислил, че поне веднъж някой ще рече да се пробва, ей така от любопитство, какво би се случило, ако един ден не изпълни ритуала. Вероятно тогава хората биха се изправили пред доста конфузна ситуация. Но ако погледнем от добрата страна на нещата, така със сигурност по-нататък щяха да си спестят големи излишни усилия. Да не говорим за безсмисления разход на девици. За жалост първите сред човеците, които се осмелили да изкажат подобно предложение, са били сполетени от злощастната участ да споделят съдбата на девиците и кошниците с плодове. Долу в ямата и туй-то!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
> Следва 09 глава.

Бележки под линия

© Спасимир Радев

Пред първата свещ лежеше един от червените рубини. Пред втората стърчеше любимата му синя бутилка от сироп за кашлица, която с наслада бе погълнал някога, много отдавна. А пред третата имаше малка зелена бутилка от пиво.

- Е, това са цветовете. - обяви гордо. - Основните цветове на Сътворението!


Поздравления!

тия дни не ми остава много време за блогване, но с интерес прочетох...
Замислих се за един кристал, който имам...
Преди две години си го взех от входа на пещера Уловица в Родопите. Един такъв бял, прозрачен на мъничка квадратна поставка... Обичам да го държа в ръце, да го гледам, да го усещам..., когато ми е напрегнато го слагам под студена течаща вода, потърквам го, после го държа известно време в ръце и някак чудотворно в цялото Ми нахлуват спокойни мисли, спокойни атоми се защурват в кръвта ми, а очите ми започват да виждат по-ясно... Заарежда се от светлината, така ми каза жената-водач в пещерата.. Често мога да бъда видяна как го държа в дланта си насочен към слънчевите лъчи... Блести и наистина от него струи бяла светлина... Има нещо вълшебно в планинските кристали, сякаш по невидим начин докоснеш ли ги - те ти прошепват послания от Майката Земя... Интересно ми е какво ще стане с Дион... Във всеки един от нас се таи откривател, но много малко събират смелост да следват мечтите си и да отстояват откритията си... Вярвам, че той ще е от смелите!
Спокойна нощ и поздрави! :)

Прави впечатление, че Дион все прави по някое откритие точно в момент, когато в живота му е настъпила някаква криза. Може би в такива моменти сме най-податливи да мислим и действаме "извън кутията".

А най-интересно става, когато добият такава решимост, че са готови да отстояват откритията си до самия край, независимо от цената и без оглед на това дали крайният резултат е добър или пагубен.

Дори едно малко момче може да се превърне във великан, ако знае какво иска.

Решимостта наистина е свързана с усещането за увереност, че следваш своя път, teatar! Докато, обаче, човек стигне до мига, в който си казва "Аз знам какво искам и няма да позволя на никой да ми попречи да следвам посоката, която усещам, че е моята" минава доста време, допускаме една торба с грешки, някои ги повтаряме многократно, но рано или късно стигаме до там, където изначално вътрешния глас ни е шепнал, че трябва да сме... Най-добрия ми приятел от детството завърши икономика. Години наред работи на летището в София. Винаги, обаче, е искал да свири - той може да свири на всичко!Тази година дойде момента да каже Край на кариерата си като икономист и да избере Музиката! Вярвам за добро! Мисля, че е удачен пример за реално илюстриране на това, което написах по-горе!
Трудно име, моментите на криза мобилизират целия наличен ресурс на човека - мисловен, физически, емоционален. Събираш се до крайност, защото бидейки на кръстопът от теб единствено зависи да избереш най-правилния по възможност път, а после да го вървиш смело до край, понасяйки тежестта на отговорност за направения избор!
Хубав ден от мен и на двамата! :)