---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Не забравяйте да се държите здраво за ръкохватките! - чу някъде отгоре гласа на един от моряците. – Полетът ще бъде дълъг и неприятен!
След няколко мига гумената лодка увисна свободно и се залюшка на бесния вятър, който вилнееше под дъното на кораба и се опитваше да подеме платнището и да го запокити сред бушуващите вълни. Додо имаше неблагоразумието да погледне надолу.
Мигом светът се завъртя около него. Усети, че всичко се преобръща в стомаха му и му се прииска да изкрещи. Но една огромна буца бе стиснала гърлото му като менгеме и не му позволяваше да диша.
И светът наистина се преобърна. С жално свистене, въжетата едновременно освободиха двата края на лодката и тя плавно се понесе към бездната.
- Дръж сееее! – изквича с все сили Додо, свирепо вкопчил пръсти в страничния борд.
Той стисна с все сила очи, а под клепачите му заиграха разноцветни кръгове. Сграбчила ръката му с все сили, до него Цоци издаде глух писък.
Падането продължи цяла вечност. Додо усещаше остра лекота в слабините си, а може би и нещо мокро. За миг си помисли, че ще е много благодарен на Майката, ако уплашената му спътничка не е усетила какво се случва в гащите му. Но не му остана много време да мисли за това, защото в следващия миг се чу гласът на един от другите двама в лодката. Беше дребничък господин с къс мустак, който сега бе просмукан с вода и сополи:
- Дръжте се, ще се ударим!
Цамбурването се оказа далеч по-меко, отколкото Додо бе очаквал. Вероятно заради въздушното съпротивление и здравината на широкото платнище, или може би поради страничния вятър, лодката успя да падне почти хоризонтално във водата. Задницата й се заби в една вълна и здраво раздруса пътниците, но след малко тя яхна гребена й и се понесе нататък. Едва тогава Додо се престраши да отвори очи и се зае да брои хората около себе си. Всичко изглеждаше наред - доколкото може да се каже след такова приводняване. Бяха всичко на всичко четирима и за щастие Цоци все още бе една от тях. Тя все така продължаваше здраво да стиска ръката му.
Болката дойде едва няколко мига по-късно.
  ---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
>Следва 08 глава.

Бележки под линия

© Спасимир Радев

Малко като приказка за лека нощ ми дойде, към края на която бях тотално ококорена... :)))
С тоя летящ балон не знам защо се сетих за онова детско филмче "Приключенията на мечето Ръкспин" :)))
Come dream with me tonight...
http://vbox7.com/play:12ce4b2b
teatre, тоя нашия Дочко май нещо се заглежда по песъчливата мома? ;)
А появата на пясъчните хора ми заприлича на онези пустинници от Мумията, които предвождаше Одет Фер и помогнаха на нашия човек и жена му да се справят с мумийния проблем... ;)
Утре пак ще намина да избърборя нещо на отпочинал мозък, че днеска ми беше много натоварено на работа и имаше три изпълнения алла един лаф за мойта скромна професионална личност, който излезе след първата ми произнесена присъда през.... 2003-та година - > "Млада, млада, ама изглежда, че е доста зла" :)))
Айде бягам, преди да съм ударила челче в екрана на монитора... ;)
Лека нощ и едно парче, което открих случайно тая вечер и ми хареса много :
Doug Aldrich (Bad Moon Rising) - Remember me
http://youtu.be/VJBGnSq7omI

Как няма да се загледа - къде е виждал той тЪкЪви екзотични мацки! :-)

Докоснах се до вълшебствата... Реших да мина и да ти го споделя, teatar... :)
Червена ябълка, Орион и Падаща звезда....
Понякога в дните се случва така, че без да го търсиш целенасочено вълшебството се докосва до сетивата ти, дава знаци и оставя у теб чувството за сбъднатост... Например днес... На вратата почука приятел... Трябваше да вземе нещо от мен, просто му направих услуга... Отворих, а той усмихнат ми поднесе червена ябълка... Една такава – гладка, лъскава, с наситен цвят.... Почувствах се за миг като в приказката за Снежанка, но без усещане за смърт, а по-скоро за Любов, за нещо топло, нежно, изпълващо сетивата с онова пронизващо чувство за доизказаност и пълнолудие, което не те спохожда всеки ден, но го имаш вътре в дълбокото си тайнство и Винаги ражда усмивка и вяра... Самата сцена, в която бях един от главните герои ме усмихна... Взех ябълката, а тогава той неочаквано ми каза – „Погледни небето колко е ясно! Виждала ли си Орион? Ето го – точно над твоята градина – трите звезди разположени една до друга са колана на орача, горе едничка звезда – главата му, отдолу се виждат краката му, а малко по-напред е остена....” Зареях поглед в небесното... А звездите наистина блестят и като че ли си го представих.... Леко прегърбен момък – държи копралята и се опитва да оре... сред вятъра... А той продължава : „Нали знаеш, че остенът притежава необикновена магическа сила. От него бягат всички свръхестествени зли същества – змейове, хали, вихрушки.” После започва да се смее – „Е, малко ти изцитирах Уикипедия, но все пак вярвам в народните предания и легенди”. Аз само се усмихнах и продължих да се взирам в безкрайното тъмно синьо. Прошепнах му – „Приказно е”... В един миг само за момент погледът ми се измести леко надясно, някъде в пространството над двора на съседа... и Я видях – Падаща звезда.... Беше буквално за части от секундата... Дори не ми остана време да си помисля „Пожелай си нещо”... В мига, в който я възприемах като случване, осъзнах с всички сетива мига и последицата, във всеки атом на кръвта ми, във всяка кост и фибра на кожата ми избухна като Супер Нова едно желание.... Инстинктивно свих юмруци, а когато ги отпуснах докоснах сърцето си.... После този мой приятел каза „Чао” и се изгуби в мрака, а аз преодоляла лекото си вцепенение и усещане за приказност насред градската реалност, влязох в смълчания къснофевруарски двор... Няколко мига преминаха като на забавен кадър пред погледа ми - червената ябълка, орачът с остена и накрая красивата звезда, която се стопи във въздуха след полет попил в ирисите на очите ми и предвещал бъдещето родено от вярата ми във вълшебствата, във обичта и красотата....
Сега се замислих.... Да летиш с този интересен кораб сигурно е вълнуващо, скоковете във водата ми наподобяваха видяното в „Титаник”... Замислих се – Teatar, те като са били във въздуха не е ли било по-удачно да им слагат парашути и така да ги пускат да скачат във водата.... Незнам – или пък да им раздават някакви вълшебни чадъри, като на Мери Попинз, с които като скочат и да се спускат плавно до водната повърхност (винаги съм си я представяла как го прави тя и като малка обичах да си представям, че Тя съм аз и така летя с чадъра и ходя с чантата-килим)... :))) Знам, че когато скачаш от голяма височина във вода, много е важен ъгъла под който правиш скока и какъв вид ще бъде съприкосновението с водата... Аз имам горчив опит от такъв скок... :( А те в случая скачаха и доста паникьосани.... Кой се качил в лодките, кой не успял....
Ами туй то за сега... Спокойна нощ и усмивки! :)

Нали знаеш, че една червена ябълка е хвърлила Спящата красавица в кома. ;-)
А една друга ябълка е предизвикала раздора, който е довел до Троянската война...
А пък една трета ябълка е довела до изгонването на Адам и Ева от Рая.
Така че... внимателно с ябълките! :-)

Парашути звучи добре. Но тези кораби обикновено летят на 100-200 м височина (представи си дирижаблите). При буря се спускат още по-ниско. Ако скочиш с парашут от такава височина, той може дори да не се отвори. Освен това тези кораби обикновено летят през моретата. Ако скочиш с парашут в морето, ще се удавиш (освен ако първо не замръзнеш).
Що се отнася до вълшебните чадъри... Както казах в предния пост, магията може да се разглежда просто като по-напреднала технология. Поне така гледат на нея атлантите.

Да си здрав и усмихнат и все така с богато въображение!!!
http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/03/01/kominochistach-prez-mart.1059447

Трам-тарам! Приятен следобед!:)
ЩИ фНимавам с ябълкитИ! Тъй Вярно, Обещавам! ;)
Отивам в гората, все пак е петък и ще наблегна на пържолитИ и печенитИ филиИ!
Никви плодове! :)
По въпроса за скоковете с парашут в море щИ мина да сА изкажЪ по-къснУ... ;)
Усмивки на тебе! И хубаво да ти Е!:)))

пп : И да се похвалиш колко на брой мартеници получи!!!
Аз съм накичена с цели 20 :)))))

От китката до лакътя съм целия в мартеници! Ц, ц, ц!

Как си я мърдал тая ръка, направо се чудя, театре :)))
Наминах преди да спя...
Разсъдих си за дирижаблите, но обичайно паниката е ужасно нещо и в такива моменти хората буквално не разсъждават... Често съм се питала как ли бих реагирала аз... Не съм пътувала с кораб по море, поне не и на дълго пътуване..., но май само спасителни жилетки им слагат на хората... Наистина единствения вариант за изход остава - > спасителните лодки...
... или пък с някаква по-напреднала магическа технология... :)
Аз си мисля все за пясъчните хора... Какво ли е да те сграбчи в прегръдка едър пясъчен човек?... :)
Лека нощ, театър!