---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Додо доста ясно помнеше за един красноречив пример за самодостатъчната сила на вярата - той бе едно писмо, станало широкоизвестно, след като било открито в една пещера някъде в планинските райони на Посейд. Било издълбано на старинен йероглифен атлатл[6] върху каменна плочка от неизвестен безименен жрец, живял някога през ранните хилядолетия, когато Синовете на слънцето още са били просто никому неизвестна групичка пещерняци, които имали странния навик редовно да се напушват със смес от горски билки и после да получават среднощни видения. Въпросният жрец, който бил ревностен поклонник на огненото кълбо в небето, изпратил следното заплашително откровение (а според някои това било просто картичка с пожелания за успешна нова година) на Вожда на едно от съседните племена:
"Трябва да ти се признае, че наистина имаш кураж, друже. Честно казано, нищо не би ме зарадвало повече от това да взема един остър каменен нож, да изкормя вътрешностите на теб и семейството ти и да крещя от радост, докато танцувам около кладата с обгорените кости на децата ти, докато гледам как кръвчицата ти бавно изтича. Виждам, че смяташ да продължаваш с опитите си да разпалваш свещена война срещу Огнения бог и неговия Избран народ и това може само да ме забавлява. Надявам се, че един ден аз и моите другари ще имаме възможността да се насладим на гореописаните действия, докато остатъците от жалкото ти племе гледат, оковани по дърветата наоколо! Само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст, а да се молим за клетите души на такива нещастници като тебе. Затова знай, че мисълта за неизбежното наказание, което Огненият бог ти готви след свършека на дните ти, е хиляда хиляди пъти по-страшно от всичката болка, която аз бих могъл да ти причиня с тези две ръце и един остър нож. А най-хубавото му е, че ти ще се пържиш в огнения ад за вечни времена заради греховете си, за които все още си оставаш в пълно неведение. Бъди сигурен, че божият гняв не знае милост. И аз ще се моля да прозреш истината за жалката си участ още дълго преди ножът да се е опрял в плътта ти. Желая честито и изпълнено с болка и страдания Ново слънце[19] на теб и на всичките ти близки!!!"
Някои вероятно биха възнегодували, че един привидно толкова всеотдайно набожен човек не би трябвало да желае да отваря нечий гръден кош с каменен нож, за да види с какъв цвят са вътрешностите му, а после да има безочието да твърди, че неговият бог, който винаги се бил застъпвал за най-чистите морални добродетели, в същото време щял да въздаде наказания, които са хиляда хиляди пъти по-страшни и от най-лошото, което един човек би могъл да причини на друг. Та нима такъв бог може да служи за пример за морално поведение? За щастие, след като изтрезнял, разяреният жрец изглежда все пак имал благоразумието да изчегърта и един кратък послеслов на гърба на каменната плочка. В него той обяснявал, че изречението "само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст" е било именно онази част от предългото му послание, която би следвало да утвърждава дълбоко моралните убеждения на автора. Що се отнася до останалото - него го е написал, докато е бил напушен с горски треволяци.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
> Следва 11 глава.
Бележки под линия

© Спасимир Радев

Прииска ми се да съм в пустинята – сред пясъци, пясъчни ветрове, под много звезди, в палатка осветявана само от мъждукащо огнище и другите си изисквания ще си ги запазя за себе си... ;)
"бог ни учи никога да не търсим мъст" - > така е да, но често под въздействие на емоциите дори и несъзнателно си отмъщаваме, а после се чувстваме виновни... но пък така придобиваме шанс за изкупление и поука от собствените грешки, ако желанието за мъст го определим като грешка от гл.т. на собственото светоусещане и морал...
„Без грях няма и добродетели.” - > тоя израз много ме впечатли. Трябва непременно да сгрешим, за да можем да оценим значението на прошката като добродетел ли? Няма безгрешни хора – някои грешат повече, други по-малко, но като цяло аз си мисля, че всеки греши под някаква форма, по някакъв възможен начин, но пък какъв би бил живота ако се движехме само в рамките на стериотипите, нали?! Може би, обаче, успяваш да формираш добродетели, единствено ако си със съзнание за собствената грешност, за собствения грях... Ако това съзнание отсъства, добродетелите дори и да са налични, остават капсулирани и дори да се проявяват цялата верига от събития накрая довежда до грях - > просто, защото Вселената има нужда да съществува в баланс... Не може според мен само грях или само добродетели...
Синовете на слънцето много антифеминистки настроени, струва ми се?... Жената да се следяла изкъсо, била хаотична и непредвидима... Страшен патриархат в пустинята, бе teatre... :)
Хареса ми описанието на добродетелите, но защо са поставили Любовта на последно място – та тя е събирателен образ на всичко, основа е на Всичко?!
И накрая трите сламки - > може би третата е за невидимо присъстващия Огнен Бог?!
След „Дървото на живота” и част от „Седем часа разлика” приключението с Додо ми дойде много много добре, настрои ме мечтателно-сънно и сега ще очаквам с нетърпение продължението...

Хубава и успешна нова седмица, teatar! :)

Без светлина няма и сянка. Без дебнещ зад ъгъла мрак, как бихме могли да разпознаем и оценим светлината?

Защо ли любовта е поставена последна? Може би защото десертът винаги е най-вкусен. И защото точката, която обобщава цялото изречение, се слага накрая. :-)

Ииии как пък точно това извади като цитат от контекста на моите разсъдваници :)))
Покорно съгласна, teatar, благодаря!
Любовта е накрая защото е резултат от извървян път, натрупан опит и усещане за пълна осъзнатост на всяко едно чувство, което живее в атомите на дадено тяло и иска да се прояви в обективната реалност - къде стихийно, къде спокойно - въпрос на ситуация, на моментност, струва ми се...
Спокойна нощ :)
На мен само до утрото ми е разрешено да си помечтая малко музикално-безкрайно между думите (това в контекста на обсъждания въпрос за Любовта като точка и обобщител на Всичко в съществуването ни)...
До скоро :)

А за матриархата няма ли да ни разкажеш? :)

Матриархата остана в земите на Ку.

И никъде другаде няма?... Особено е възприемането на думичката ,,благодарност,, - да се държиш раболепно,когато си бил унизен от нечия проява на щедрост. Всички ли така мислят? Имам предвид героите, защото аз в момента съм ти благодарна за твоята щедрост от фантазия. :)

Матриархат има кажи-речи в по-голямата част от Кафевите земи, където на почит е Майката земя - особено в тропическите и екваториалните зони (откъдето произхожда например Зари). Но на север в пустинята нещата стоят по-другояче. Култът към слънцето е доста по-патриархален.

Не, тази интерпретация на десетте добродетели принадлежи само и единствено на Алак от Ариан - именно него цитира Додо. Затова и е малко загрижен, че като използва интерпретацията на един толкова екстремен философ, може да е обидил домакина си.