Постинг
14.05.2013 14:38 -
МИШОКА -- 16. Мат II (2)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:08
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
38
Последна промяна: 09.01.2014 17:08
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Но това, което наистина бе накарало дъха му да спре, бе сцената, разкрила се долу върху пода на дълбоката зала, на не повече от десетина метра под мястото, откъдето сега надзърташе. Три човешки фигурки бяха застанали една срещу друга, стъпили неподвижно на широко разтворените си крака. Матей разтърка очи, за да се увери, че не сънува. И тримата бяха мъже, обути в гладки панталони с прав ръб и тъмни, може би черни сака без никакви отличителни знаци. На главите им се мъдреха най-нелепите кръгли бомбета, които някой би очаквал да види на подобно място.
„Не ми изглеждат твърде извънземни“, мина му през ума. Той понечи да каже нещо на г-ца Къркланд, но внезапното раздвижване долу отново прикова вниманието му. Единият от тримата вдигна ръка така рязко, че на вцепенения наблюдател горе му се стори, че между първоначалното и крайното й положение липсваше всякакъв промеждутък. Сякаш в единия миг дланта на непознатия бе стояла плътно прилепена до хълбока, а в следващия се бе озовала вдигната над главата му. Чу се едва доловимо свистене.
Последвалите няколко движения не можеха да подлежат на никакво обяснение. Матей бе готов да се закълне, че никой закон на физиката не би позволил на човешко същество да се движи по този начин. Трите фигурки се стрелнаха няколко пъти от единия край на тясната площадка на залата към другия. Но и това сякаш не бе най-подходящото описание на действията им. Те сякаш преодоляваха разстоянието, без да се движат - в един момент всеки от тях стоеше застинал на едно място, а в следващия вече и тримата бяха на друго. Мъжете размятаха ръце и крака във всички посоки, като че изпълняваха странен източен боен танц. При всяка размяна на позициите ушите му долавяха съвсем отчетливо избръмчаване, сякаш картечен откос запращаше сноп куршуми покрай него.
Матей се опита да извика нещо, но гласът му бе потънал дълбоко в гърдите му и оттам успя да се отрони само приглушено хриптене. Когато отново погледна през отвора навътре в пещерата, двама от странните мъже с бомбетата се бяха строили лице в лице срещу третия. Ръцете им бяха застинали в нападателна поза, готови всеки миг да се стрелнат напред със скоростта на светлината. "Те са двама срещу един. И тази схватка изглежда продължава вече доста дълго", мина му през ума, докато извръщаше глава настрана, за да види докъде бе стигнала Кели с катеренето. Искаше му се да й кресне да спре. Та тя щеше да се опита да влезе вътре! А идеята не бе никак добра.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
>Следва 17 глава.
Бележки под линия
© Спасимир Радев
Но това, което наистина бе накарало дъха му да спре, бе сцената, разкрила се долу върху пода на дълбоката зала, на не повече от десетина метра под мястото, откъдето сега надзърташе. Три човешки фигурки бяха застанали една срещу друга, стъпили неподвижно на широко разтворените си крака. Матей разтърка очи, за да се увери, че не сънува. И тримата бяха мъже, обути в гладки панталони с прав ръб и тъмни, може би черни сака без никакви отличителни знаци. На главите им се мъдреха най-нелепите кръгли бомбета, които някой би очаквал да види на подобно място.
„Не ми изглеждат твърде извънземни“, мина му през ума. Той понечи да каже нещо на г-ца Къркланд, но внезапното раздвижване долу отново прикова вниманието му. Единият от тримата вдигна ръка така рязко, че на вцепенения наблюдател горе му се стори, че между първоначалното и крайното й положение липсваше всякакъв промеждутък. Сякаш в единия миг дланта на непознатия бе стояла плътно прилепена до хълбока, а в следващия се бе озовала вдигната над главата му. Чу се едва доловимо свистене.
Последвалите няколко движения не можеха да подлежат на никакво обяснение. Матей бе готов да се закълне, че никой закон на физиката не би позволил на човешко същество да се движи по този начин. Трите фигурки се стрелнаха няколко пъти от единия край на тясната площадка на залата към другия. Но и това сякаш не бе най-подходящото описание на действията им. Те сякаш преодоляваха разстоянието, без да се движат - в един момент всеки от тях стоеше застинал на едно място, а в следващия вече и тримата бяха на друго. Мъжете размятаха ръце и крака във всички посоки, като че изпълняваха странен източен боен танц. При всяка размяна на позициите ушите му долавяха съвсем отчетливо избръмчаване, сякаш картечен откос запращаше сноп куршуми покрай него.
Матей се опита да извика нещо, но гласът му бе потънал дълбоко в гърдите му и оттам успя да се отрони само приглушено хриптене. Когато отново погледна през отвора навътре в пещерата, двама от странните мъже с бомбетата се бяха строили лице в лице срещу третия. Ръцете им бяха застинали в нападателна поза, готови всеки миг да се стрелнат напред със скоростта на светлината. "Те са двама срещу един. И тази схватка изглежда продължава вече доста дълго", мина му през ума, докато извръщаше глава настрана, за да види докъде бе стигнала Кели с катеренето. Искаше му се да й кресне да спре. Та тя щеше да се опита да влезе вътре! А идеята не бе никак добра.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
>Следва 17 глава.
Бележки под линия
© Спасимир Радев
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
