Ако спориш с човек, по-умен от теб - той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си, ще се поучиш, може би промениш. Защото само глупакът и мъртвият не променят мнението си.

Ако спориш с човек равен по ум на теб - никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата, от преплитане на интелекти, от играта на доводи. Удоволствието ще е в средствата, начина, по който ти се изразяваш и другия се изразява. Като танго на аргументите /дори и пълни противоположности/.  Единият прави крачка напред, другият - назад и... после ролите се сменят.

Ако спориш  с човек с по-слаб ум - то спорѝ не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш?

танци - малко, ползи - още по!:)

Драго ми беше!:)))

а доколко то е истина - всеки решава за себе си
(мислех, че си ни зарязал!:)))

Нищо подобно! Само сме в почивка между сезоните. :-)

В спора човек изразява себе си, влиза със своята гледна точка, собственото светоусещане и най-вече със собствената самооценка. Дали спориш с по-умен от теб, с умен колкото теб или с глупав зависи единствено от твоите критерии за заобикалящия те свят и начина, по който оценяваш себе си в конкретния момент. Останалото е информация. В една книга бях чела преди време нещо, което ми хареса : осведомеността е най-важният ключ за вратите на успеха. Добре е радарът ти винаги да е добре ориентиран. Никога не се знае от къде може да дойде някоя добра идея, нито пък докъде ще те отведе тя. В споровете се раждат или не се раждат интересни идеи. Хубаво е да си толерантен към мнението на събеседника, да се научиш на търпение да изслушваш и да попиваш получената информация. Понякога се случва и така – от хора, които на пръв поглед си оценил с доста по-нисък социален капацитет от собствения ти можеш да научиш нещо полезно, което да ти помогне в критичен момент. А за тангото – мисля, че танго на аргументите може да играе само този, който е изучил изкуството на толерантност към мнението на другия, дори то да не съвпада с неговото и този, който в хода на спора не се стреми да убеди другия в своята правота на всяка цена.

Хубава вечер, teatar,
Ели