Патриотизмът е втората най-голяма причина за жертвите на бойното поле, надмината само от неправилната грижа за краката.

Патриотизмът, известен още като "колективен стокхолмски синдром", е психично разстройство, за което е типично кланянето пред знамена, боготворенето на декорирани парчета плат, сякаш не са направени от човеци, а също масовите психо-оргазми, свързани с парче земя, превърнати в ритуализирани церемонии, често включващи избиването на всеки, който любимото ти Отечество по една или друга причина е обявило за Дарт Вейдър. Патриотизмът се предава чрез слухово-говорителния апарат и веднъж обхванал мозъка, процесът става необратим. Най-често източници на заразата са политици, предприемчиви бизнесмени, медии, народни певци, книги и някои филми. По-рядко стихотворения.

Особено опасни са епидемиите от патриотизъм, предизвикани от пропаганда и намерили добра почва при жалки икономически условия и нисък жизнен стандарт. Сред типичните симптоми са: необосновано параноично недоверие към чужденците, склонност към убийство и самоубийство (наречено още "саможертва") и липса на апетит поради приетите убождания със спринцовки с морфин, за да се притъпи болката от онзи куршум, с който те простреля онзи снайперист, онзи път докато защитаваше Отечеството със задника си, докато бойните ти другари бяха се смушили зад барикадата и те оставиха да си умреш.

На местно ниво, един от най-опасните щамове на патриотичния вирус е балканската му разновидност. Тя често се изразява в размахване на гневни лозунги, които заклеймяват всички комшии, поемане на промишлени количества алкохол, стискане на сърцето с мелодраматичен жест и фалшиво пеене на първия куплет и припева от националния химн (защото кой ще си прави труда да го учи по-нататък?) Възможно е пациентите внезапно и без видима причина да избухват в неутешими сълзи на умиление.

В последно време епидемията е взела застрашителни размери и се е разпространила из такива прекрасни кътчета на света като Близкия Изток, Африка, Южна Америка, Тайван и вероятно Папуа-Нова Гвинея. Когато засегне чужденци, патриотизмът се нарича с името "национализъм" и е ужасно нещо. Понеже никой освен нас няма право да се гордее със страната си, ясно?

Някои опити за лекуване на патриотизма са включвали приемането на закони, които позволяват горенето на национални флагове, акането върху стъпалата на правителствени сгради и замерянето на политици с развалени яйца. Подобни форми на активизъм са вече широко разпространени из страните от Третия свят като например Франция и Италия. Но не и в моя заден двор, хулигани такива! Тук цари дисциплина!

Напоследък едно ново лекарство е показало обещаващ потенциал в борбата с патриотизма, а именно - апатията. Постига се учудващо лесно - чрез системно облъчване на народа с риалити шоута и сълзливи сериали. Действа безотказно. Предстоят още тестове на ефекта му върху вируса.

---


Тонко седеше на високия кадифен стол до бара и се наслаждаваше на шарените отблясъци по кристалните глобуси, които висяха под тавана на казиното и бавно се въртяха. Не беше виждал такова нещо преди. Обстановката в казино "Гранд", едно от най-реномираните в Лас Вегас, бе повече от кичозна - велурени облегалки на канапетата, келнери във фракове и с папийонки, мадами с минижупи... Страхотно!

От съседната маса с рулетката се чуваха познати гласове. Проф. Свинаров и Доц. Мандраджиев се бяха задълбочили в задачата си да профукат по една четирицифрена сума долари. Засега мисията им се удаваше с лекота. Доста се бяха разпалили - над отсамната част от казиното дрезгавия глас на професора и пискливото кикотене на доцента бяха най-отчетливите звуци. Това от друга страна бе привлякло доста зяпачи и интересът към рулетката доста се бе покачил.

Тонко тъкмо си бе свършил работата с превода, докато Свинаров и Мандраджиев минат през задължителния ритуал с размяната на любезности с околните американци. Сега бяха пристъпили към същинската част и го бяха изоставили сам на бара и Тонко скучаеше. И без това нямаше техните пари, че да залага на рулетката. Сега само си седеше и си пиеше фантата. Тонко бе твърд въздържател и отявлен привърженик на принципа, че умът ти винаги трябва да е бистър. Не знаеш в кой момент каква ситуация ще изникне!

И ето сега - една млада мулатка, може би на не повече от двайсет, полечка се придърпа до него на съседния стол. Метна му няколко дяволити погледа, а той се направи, че не я забелязва. По краищата на ушите му обаче пробяга издайническа руменина.

Накрая младата мулатка не се стърпя и го сръга:
- Здрасти! Аз съм Мия. Не обичаш ли да залагаш?
- Ъм... - заекна Тонко. - Аз съм Тонко.
- Тон Коу? Интересно име. - произнесе Мия с лигав тексаски акцент.
- Аха... Не, аз не се занимавам с хазарт. Хазартът не води до нищо добро. - отсече Тонко и продължи да се взира нехайно в кристалните глобуси. Те все така си се връткаха...

Мулатката се почуди за кратко.
- А какво е това, фотоапарат ли е?
- Да, Никон! - с малко повече ентусиазъм отговори Тонко, а руменината започна да избледнява.
- Супер е!
- Да, и със страшни спецификации! Има и ауто зуум... и също...
- Аз не знам какво е това, но звучи супер! - непознатата показваше необяснимо желание да продължава разговора.

Но бе внезапно прекъсната от появилия се грамаден бодигард. Той тактично потупа Тонко по рамото и със строг вид излая:
- Извинете сър, ако обичате елате с мен и оставете фотоапарата на Рецепция. Тук не е позволено да се вкарва фото техника.

Сега целите страни на Тонко бяха алени. Но този път по съвсем друга причина.

- Ама... Ама аз не снимам! Даже една снимка не съм направил! Ето, вижте! - и той показа затвора на фотоапарата.
- Няма значение, сър. - бодигардът бе непреклонен. - Моля оставете фотоапарата на Рецепция, за да не се налага да го конфискуваме.

С нескрито възмущение, Тонко стана от стола и се затътрузи към рецепцията, като гневно си мърмореше под носа:
- Гадна полицейска държава, ето това сте вие американците! Това не е никаква демокрация, ами си е направо тоталитаризъм! Даже фашизъм!

Все така мърморейки, той се върна към бара и пак приседна на кадифения стол. Гаврътна половината фанта на екс и си пое дълбоко дъх. Мулатката все така косо го наблюдаваше.

- Не ми каза откъде си... - опита се да разведри обстановката тя. - Аз съм от Хюстън. Нали знаеш, "Хюстън, имаме проблем!" - и му смигна.

Тонко се опита да се ухили учтиво.
- От България съм.
- Къде е това? Никога не съм чувала...
- Не е учудващо. - отвърна Тонко назидателно. - България, това е една велика държава на Балканите. С много славно минало, велика история! По времето, когато братята Кирил и Методий са изнамирали кирилицата, по тези места са бродели индианци и са гонели бизони с лъкове!

Мадамата го гледаше все така недоумяващо, а Тонко продължи с лекцията още известно време. В очите му се четеше някакъв необясним плам, който тя явно се затрудняваше да проумее. Когато Тонко стигна до хан Крум и черепа на Никифора, тя се престраши да вземе решение.

- Ами... добре... - отрони най-накрая палавата Мия от Хюстън.

И се поотдръпна деликатно от неговия стол, като измести вниманието си към един кльощав негър, който седеше от другата й страна и се наливаше с Бърбън.

А Тонко все така продължаваше да си смуче фантата и да се взира в шарените отблясъци по полилеите.

Не, че не е вярно,ама чак жал ми става за нас си :)

Това е било от проклятието на фараона! Той е изтрил лентата!

Хареса ми идеята на началото...на края - ще видим!
Поздрави сърдечни!

Имаме си всичко... но, "свобода или смърт" вече не може да ни бъде лого...

ИСТОРИЯТА ДА СЕ ЗНАЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯ ЛОШОТО

Предполагам, че е литературен образ, защото има и един истински : ))...

Знаеш ли, преди години бях в Южните щати и бях силно впечатлена как в една сравнително млада страна правят от всичко история. Стари, но обитаеми къщи от времето на Гражданската война можеха да бъдат разгледани само срещу 5$.
Между другото - много си приличаме с американците по някои национални черти - изсиленият патриотизъм, например...
Такива работи, човешки...

Този е от онези професори с "допълнителните доходи" ;-)

Ще перифразирам заглавието на книгата "И сам воинът е воин".
И сам патриотът е патриот, няма нужда от мулатка, особено когато няма пари, пие фанта, не залага в казино и му вземат фотоапарата...:)))

Да не се спазват правилата е патриотично и шик, предполагам ;)