Автобусът, известен още като "голям минибус" (или "мулти-омнибус"), е предназначен за превоз на пътници с наднормено тегло, а понякога и на шишкавите им отрочета. Първоначално името произлиза от "омнивор", което значи, че е "за хора, които хапват всичко, което им се изпречи пред очите".

Отначало, след като опитомили автобуса, най-задният ред седалки, известен още като "задника на буса", е бил запазен за цигани-мулетари и слуги. Това положение изведнъж се влошило, когато, след дълга нощ, изпълнена с кражби на кокошки от дворовете, известната вуду-магьосница Роза Паркс жертвопринесла една девица, за да се добере до заветното място начело на рейса. На Розито веднага й било наредено да седне на полагащото й се място най-отзад, но не успяла да се добере дотам заради твърде широкия си ханш. Затова след инцидента се свързала със супер-известната адвокатка от 90-те Али МакБийл. След изслушването в съда, където имала зловеща среща с един съдия и едно чукче, Розито накрая спечелило правото за всички членове на нейната банда да сядат отпред в рейса, както правят всички зубъри в училищния автобус.

Автобусите си имат строга социална йерархия, най-общо разделена на няколко класи:

- Обществен транспорт. Най-добре е да избягвате автобуси от тази класа. Ако все пак няма друг начин, по-добре хванете №94 от Орлов мост.
- Туристически автобуси. Те разкарват туристите из града и им показват други автобуси по пътя.
- Училищни автобуси. Пълни са с кипящи от хормони пъпчиви тийнейджърчета.
- Автобуси със специални функции... казах специални, не бавноразвиващи! Ясно?
- Автобусът без спирачки от филма "Скорост". Той накрая все пак спира.
- Турски автобуси. Всичките са Субару и целите са облепени със странни шарени стикери. Смехория!

Поради всеобщата забрана за социални контакти от всякакво естество, автобусните шофьори най-често са намусени (и често грухтящи) индивиди. За да разведрят мрачния си ден, те понякога нарочно разпръскват изсъхнали кучешки барабонки по автобусните спирки. Когато чакащите кандидат-пътници неминуемо се натъкнат на барабонките преди да се качат на рейса, шофьорът ще се възползва от настъпилата суматоха, за да покаже авторитет, като въведе ред, докато тайничко се подсмихва гадно.

В началото на 80-те, едно скъпоструващо всенародно изследване на БАН стигнало до заключението, че колелата на автобуса се връткат ли, връткат. И също така чистачките правят фиу-фиу, фиу-фиу! Във втората част на изследването, учените изказват хипотезата, че едно бебе, което се вози в рейса, вика "Уаа! Уааа!" Но по-късно било установено, че това бебе всъщност е било изритано от рейса от раздразнителни пасажери, затова променили заключението и сега бебето прави "пляс-пльок!"

Автобусите се явяват трети в йерархията на транспортните средства, веднага след самолетите и влаковете. Но дори и така да е, те държат първенството за най-опасно смъртоносно оръжие на пътя, което шофьорите никога не пропускат с достойнство да демонстрират. В това отношение са безотказни.

Ако сте стигнали дотук с четенето с намерението да научите как се провежда задълбочен научен анализ на автобуса, следва да знаете, че провеждането на задълбочен научен анализ на автобуса е практически невъзможно, тъй като вероятността в него да се натъкнете на няколко джебчии с мургав произход или развилнели се пияни и надрусани тийнейджъри, които се опитват да те освободят от досадната ти чанта, докато ти хакват нож в корема, клони към 100%. Все пак изследването си оставя една вратичка, като заключава, че всичките тези премеждия са просто едни странични начини за отвличане на вниманието ти от основната цел на автобуса, а именно - да стигнеш от точка А до точка Б.

Туристическите автобуси са най-интересната порода. Те са снабдени с тоалетна (или тоалетни), за да не им се налага на хората да стискат по време на път. Само че един недостатък на повечето автобусни тоалетни е, че не можеш да акаш в тях, а само да пикаеш. Но поради липса на подходящи обозначителни табели, някои хора все пак акат в тях, без да знаят, че не може. Или пък все ще се намери някой голям шегобиец, който ще влезе пръв и ще се изака преди всички, така че като ти седнеш след него, хубавичко да се омажеш и после да смърдиш на останалите пътници през останалата част от пътя (защото там задължително няма и тоалетна хартия). Някои от тях се опитват да се изчистят сами, с което положението само става по-лошо.

Една препоръка: избягвайте да заговаряте шофьора, доколкото е възможно! Изследванията показват, че повече от един на всеки двама пътници са били жертва на устно нападение, сексуален тормоз, дискриминация (питайте Розито) и други неприятни неща. Вярно - останалите са били жертва на разстройство заради безалкохолните напитки с изтекъл срок, в комбинация с острите завои по пътя. Което отново ни връща към тоалетните.

---


Станка пристъпваше от крак на крак, а леденият утринен ветрец я пронизваше по заголените бедра. Тънкият пролетен чорапогащник не можеше да я спаси по никакъв начин. Така е, като се доверяваш на пишман-синоптици като Емо Светкавицата. Уж щяло да бъде топло днес!? Слънце да пече? Тинтири-минтири.

До нея Кочо пристъпваше нервно от крак на крак. Вече пушеше трета цигара. Много мразеше да чака. А от Бубито и Нейко все още нямаше никаква следа.

Шофьорите на трите туристически автобуса вече подгряваха двигателите, а множеството заминаващи екскурзианти се бе струпало на площада зад Александър Невски. Станка подсмръкна. Най-сетне се бяха добрали дотук, след куп перипетии по пътищата от Чучурково до столицата. Щеше да е приказна екскурзия - туй Австрия, туй Франция, туй Италия... Дано само да не бъде такъв студ през цялото време.

- Ох, премръзнах! - изстена Станка, а зъбите й тракаха.
- Ми, качи съ вътре. - отвърна Кочо и пак дръпна от цигарата.
- Уф, добре... - въздъхна тя, а вътрешно попържаше онази никаквица Буба. За кой ли път пристигаше последна и всички нея чакаха! Само да дойде, на нищо ще я направя...

Станка нахълта в празния автобус. Шофьорът я изгледа странно, но нищо не каза. Още не бе започнал да пуска туристите. Тя се огледа за своето място. Номер 6. Накрая го намери, беше на две-три седалки зад мястото на шофьора. Тръсна чантата си на седалката и се зачуди. Тук беше доста празно и скучно. Подвоуми се за малко и накрая взе решение. Започна да си проправя път обратно към изхода.

За нейно облекчение, Бубито и Нейко вече бяха пристигнали. Обясняваха се нещо.

- Бехме просто до магазина иии... ами тя... - оправдаваше се Нейко и кимаше към Бубито.
- Айде, айде. Карай ся. - каза Кочо.

- Къде бяхте бре!? - зададе се отдалече Станка, готова за свада.
- Мииии, сори, Станче... - каза виновно Бубито. - Взех си едни гримове от магазина до Еректората.
- Ко? - не разбра Кочо.
- Еректората бе, дето са зубърите!

Кочо прихна да се смее.

- Иска да каже Ректората. На Софийския бе. - преведе Нейко и се изчерви.
- Аааа. - Станка се ухили. - Я, я? Какви гримове? - ядът й мигом започна да се изпарява.

За голяма досада на мъжете, Станка и Бубито прекараха следващите десет минути в описания на артикулите в галантерията. Добре, че след малко настъпи раздвижване и екскурзоводите започнаха да привикват групичките екскурзианти. Заветното пътешествие по Европата вече можеше да започне.

Но какво бе удивлението на Станка, когато вътре в автобуса видя мястото си заето от някаква пълничка непозната! Имаше и едно трътлесто хлапе с нея, сигурно нямаше и първи клас. И най-нахално се бяха курдисали ама точно на нейната седалка! А чантата й бе преместена от другата страна на пътеката.

- Мое си е!!! - завтече се натам Станка и надвисна заплашително над женицата. - Ей, госпожо, шъ мъ извиняваш, ама това си е моето място! Виж, пише ми на билета!
- Извинете... - понечи госпожата.
- Толко ли нема места други? - продължаваше да реди гневно Станка.
- Мамо, мамо, какво става? - смутено попита малчуганът.
- Шшшт, тихо, мама. Ще се преместим ей там. - жената още гледаше втрещена почервенялото лице на това страшилище.
- Пише на билета! Шесто место. - не спираше Станка, а в това време Кочо успя да стигне до местопроизшествието и започна да я потупва успокояващо по рамото.
- Добре, добре. Успокойте се... - опита жената и започна да си събира ръчния багаж.
- Ей там отсреща да седнете!
- Щом толкова си държите на мястото... - съгласи се жената и подкара малчугана към отсрещните седалки. - Само мир да има.
- Да, държа! Има си правила. - отсъди Станка и с видимо облекчение се тръсна на своето си място до прозореца.

Най-накрая автобусът се изпълни и цялата група бе надлежно изброена от екскурзовода. Шофьорът му кимна и затвори вратите. Отпред и отзад, останалите два автобуса също потегляха.

- Европа, идваме! Хихи! - закикоти се Бубито от задната седалка, подавайки нослето си между облегалките на Станка и Кочо.

Шофьорът подкара внимателно из софийските улици, докато екскурзоводът се представяше, а Станка със задоволство заоглежда минувачите през прозореца. Оттук се откриваше идеална гледка и можеше да следи всичко.

Най-сетне излязоха от града и продължиха по пътя към Калотина, докато слънцето разкъсваше последните утринни облаци и показваше приветливото си лице. Денят започваше обещаващо, а Емо Светкавицата явно бе познал в крайна сметка.

След половин час обаче започна да напича много силно от страната на шофьора. На Станка даже й избиха няколко капчици пот по челото. И макар че Кочо успя да намери откъде се включва климатика, това не помагаше особено. С наближаване на пладне, слънцето се издигаше все по-високо и последните облаци изчезнаха. А наша Станка започна да се пържи в собствения си сос.

Със съжаление погледна през Кочо към отсрещната страна на пътеката, където жената и малкият й син придремваха на сянка. И вътрешно се напсува.

Ама опасна таз Станка, кой знай какво ще измисли...

прати етюда на БТВ...ще се впише чудесно като епизов на Софиянци в повече...:)))
Поздрави!

Те там режисьорите от кого мислиш са видели? Все пак моята сапунка е по-стара. ;-)

Съгласен съм с предходния пост,че за етюд на филм е идеално:)

Добре я има пустата му провинция,та и София да види селяния :))

е култова особа.Вероятно е характерен роден екскурзиант, ама после ще вика: "Чакайте сега да ви кажа за Европата "и ще заманиерничи " Там какви магазини има, па и прави улици, а мъжете са само за нас булгарките- размитат, ша знаите, само като ни погледнат в очите и край, не треба да знаеме тоя бе, английския, а , музеи, кво толкова, че и тука си имаме....."
И на връщане в автобуса ще търси чуждото местенце, че там, сенчица, ама нема да загрее, че вече е наопъки и слъньцето е в другата посока.
Е, затова аз не се качвам на нещо дето не спира, където му кажа аз.:))))))

Тая е типичния Бай Ганьо на новото време!

- Туристически автобуси. Те разкарват туристите из града и им показват други автобуси по пътя.
= = =
:)))

Някой е саботирал и твоя блог с минуси.

удоволствие е да се чете!

Благодаря за отзивите! А за минусите не се притеснявайте - той който разбира и с тях и без тях тука си се спира! :-)

интересно и весело!

Ох, Театре, не може ли да ги пускаш по кратички? Трудно се изтрайва на такова дълго хилене! Смехът лекува, ама и да се диша трябва! Станка е типаж-шедьовър :)