Постинг
16.10.2013 13:25 -
УМНИКА -- 27. Мат III (2)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 2117 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:40
Прочетен: 2117 Коментари: 6 Гласове:
43
Последна промяна: 09.01.2014 17:40
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Когато гласът долетя откъм подножието на бялата скала, той едва не изпусна рокхавия камък от отчаяната си хватка. Жената, която бе застанала точно под него с дръзко скръстени ръце на голия си кръст, му бе някак бегло позната. А той с изумление установи, че изреченото бе прозвучало на чист английски, при това с ясен американски акцент:
- Колега, струва ми се, че двамата можете вече да слезете при нас!
Младият полицай зяпна с изумление и примижал насреща й, се опита да се взре по-отблизо в чернокожата жена. Под лъчите на утринното слънце, стройното й тяло искреше от пот, а в мускулестите си ръце тя стискаше голям кожен мех, от който с отривисти движения пръскаше вода върху правата си черна коса.
Очите им се срещнаха за един дълъг, безкраен миг.
Той най-сетне я разпозна. Със зинала уста, Матей усети как пръстите му се плъзгат по ръба на камъка и той целият тромаво се свлича по задник надолу по ронливия склон.
Звънливият смях на агент Кели Къркланд се понесе над гъстата тропическа гора. Няколко непознати птици откликнаха на звука с напевни крясъци и се зареяха из клонаците. А долу сред тревата, огромният червеникав гущер все така се умилкваше около момичето с едрите бутове. Сега тя като че тихо му припяваше някаква песен.
Когато пловдивчанинът с търкаляне се стовари в краката на американката и вдигна глава, той зърна усмивката на тънките й устни. Маслиненочерните очи го гледаха с лека насмешка.
Някъде зад него, насеченото тупуркане на меки пантофи подсказваше, че сащисаният му спътник в това приключение бе решил да не изостава нито на крачка от своя водач.
- Е, приключи ли с криеницата, уважаеми Матейчо? - иззвънтя гласът на госпожица Къркланд.
В ушите на Мутиу Адеволе сега това бе най-благословеният звук на света. Той примижа блажено.
- Ох, къде се намираме? - изпъшка накрая.
Тя му се усмихна загадъчно.
- Опа! Първи грешен въпрос, колега. - засмя се агентката. - Мястото така или иначе сигурно нищо няма да ти говори. Но можем да пробваме. Заливът на Десетте реки подсказва ли ти нещо?
Матей поклати глава.
- Така си и мислех. - засмя се тя. - По-правилният въпрос беше, "кога се намираме".
Той кимна.
- Добре тогава. - американката му подаде ръка да се изправи. - Радвам се да те приветствам в сто двадесет и пети век преди новата ера. Или както местните го наричат, третото хилядолетие от Века на Лъва.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Когато гласът долетя откъм подножието на бялата скала, той едва не изпусна рокхавия камък от отчаяната си хватка. Жената, която бе застанала точно под него с дръзко скръстени ръце на голия си кръст, му бе някак бегло позната. А той с изумление установи, че изреченото бе прозвучало на чист английски, при това с ясен американски акцент:
- Колега, струва ми се, че двамата можете вече да слезете при нас!
Младият полицай зяпна с изумление и примижал насреща й, се опита да се взре по-отблизо в чернокожата жена. Под лъчите на утринното слънце, стройното й тяло искреше от пот, а в мускулестите си ръце тя стискаше голям кожен мех, от който с отривисти движения пръскаше вода върху правата си черна коса.
Очите им се срещнаха за един дълъг, безкраен миг.
Той най-сетне я разпозна. Със зинала уста, Матей усети как пръстите му се плъзгат по ръба на камъка и той целият тромаво се свлича по задник надолу по ронливия склон.
Звънливият смях на агент Кели Къркланд се понесе над гъстата тропическа гора. Няколко непознати птици откликнаха на звука с напевни крясъци и се зареяха из клонаците. А долу сред тревата, огромният червеникав гущер все така се умилкваше около момичето с едрите бутове. Сега тя като че тихо му припяваше някаква песен.
Когато пловдивчанинът с търкаляне се стовари в краката на американката и вдигна глава, той зърна усмивката на тънките й устни. Маслиненочерните очи го гледаха с лека насмешка.
Някъде зад него, насеченото тупуркане на меки пантофи подсказваше, че сащисаният му спътник в това приключение бе решил да не изостава нито на крачка от своя водач.
- Е, приключи ли с криеницата, уважаеми Матейчо? - иззвънтя гласът на госпожица Къркланд.
В ушите на Мутиу Адеволе сега това бе най-благословеният звук на света. Той примижа блажено.
- Ох, къде се намираме? - изпъшка накрая.
Тя му се усмихна загадъчно.
- Опа! Първи грешен въпрос, колега. - засмя се агентката. - Мястото така или иначе сигурно нищо няма да ти говори. Но можем да пробваме. Заливът на Десетте реки подсказва ли ти нещо?
Матей поклати глава.
- Така си и мислех. - засмя се тя. - По-правилният въпрос беше, "кога се намираме".
Той кимна.
- Добре тогава. - американката му подаде ръка да се изправи. - Радвам се да те приветствам в сто двадесет и пети век преди новата ера. Или както местните го наричат, третото хилядолетие от Века на Лъва.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
1.
анонимен -
ВСЕКИ ЕПИЛОГ СЛАГА КРАЙ НА СЮЖЕТА
17.10.2013 14:15
17.10.2013 14:15
НО ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО ИНТЕРЕСНИ СЮЖЕТИ ... :)
цитирайА в определени случаи сюжетът даже продължава още и още, далече отвъд епилога. Особено когато е поредица. ;-)
цитирайМда... по принцип точно за това служат епилозите.
А пък тапите служат за запушване на шишета. Можеш ли да си представиш?
цитирайА пък тапите служат за запушване на шишета. Можеш ли да си представиш?
Светът на писаното слово и на бутилираните напитки бил пълен с магия!
цитирай
5.
анонимен -
А в духа на времето
18.10.2013 09:29
18.10.2013 09:29
нищо не пречи да се открие и развие и един "контраСЮЖЕТ". :)
цитирайЦелият съм в слух за предложения!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
