---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ--- 

"Да, отново тази тема", вътрешно се намуси Додо. Естествено и до него бяха достигнали какви ли не шушукания. Все въпроси без отговори. Всевъможни клюки за обичния на всички Върховен вожд. Защо жена му Йола никога не се появяваше редом с него пред хората? Та нима той не бе най-обществената личност в обществото? Що за безобразие?
Разбира се, най-отявлените привърженици на новата власт, сред които бе и самият Додо Капад, не пропускаха сгоден случай да поспорят по темата с безбройните зли езици. Все пак никой не биваше да бъде оставян да тъне в заблуди, нали така? "Къде пише, че жената на Вожда задължително трябва да участва във всички обществени дела? Нима тя не е отделна личност със собствена съдба и свои мечти? Нима тя не може да има свободата да следва собствения си път в живота?" Този довод, сякаш леко насила изсмукан измежду пръстите, неизменно бе срещал стена от хихикания и престорено нацупени, невярващи физиономии. Някои хора просто отказваха да разберат и туй-то!
А слуховете винаги са по-силни от истината. Оставиш ли ги да покълнат достатъчно дълбоко в главите на хората, рано или късно те ще се превърнат в самата истина. А онова, което отначало е било самата действителност, сега ще бъде нищо повече от долна клевета. Според най-често нашепваната мълва, жената на Вожда отбягваше публичните появи, защото не искаше да издаде в какви ужасни отношения бе с мъжа си. Според същите зли езици, знатното й семейство се бе съгласило да даде ръката й на Расо Панавел, само защото изгледите му да бъде избран за Върховен вожд от представителите на останалите родове бяха най-благоприятни към момента (което се бе оказало самата истина). Особено като се има предвид колко сложни бяха взаимоотношенията между неколцината водещи родове в Бега, подобен залог никак не бе неестествен. Понякога играчът с най-слабата ръка се оказва единственият оцелял покерждия на масата. Било то защото всички останали участници в играта вече отдавна са се натъркаляли под масата, или просто защото отдавна са си намерили далеч по-интересни занимания. Като играенето на политика например. Или измислянето на забавни театрални постановки под надслов "Народовластие".
"По-добре начело да сложим някой по-млад и зелен, отколкото стар играч с много багаж върху плещите си и безкрайно дълга история. Да започнем начисто, един вид", бе казал някога самият Ведо Ресад. А думата му наистина тежеше много сред родовете. Особено като се има предвид, че млади плещи не са свикнали да носят много багаж и винаги ще им се наложи да прибегнат до съветите на по-старите и опитни играчи. И никак не бе за учудване, че такива като Ведо Вечния винаги бяха насреща.
И така, сега на трибуната стоеше този младок (поне според общоприетите разбирания за традиционно допустима възраст за един Върховен вожд). За Додо най-важното бе, че именно човек като Расо бе застанал начело на младата държава, защото той несъмнено щеше да влее нови свежи идеи за по-нататъшното развитие на народовластието в иначе доста закостенелите глави на бегианците. Несъмнено, експериментът трябваше да бъде продължен на всяка цена! Защото всички останали възможности не изглеждаха никак привлекателни.


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ--- 

Виж какво казва агенцията Пагъл по въпроса или това е в следващите серии : ))...
Сега гадая чий е дебелият задник, че не са малко : )))...

Ми той Расо май не е от тия дето се включват по каквито и да било въпроси. Не и преди да се е допитал до родовете какво трябва да каже ;)

Как се наричат жителите на Бега, "бегали" ли?:)))

Уж са бегианци, ама и "бегали" като че ли им отива! :-)

Малко се налага да чета "на парче" и накъсано (буквално със стопери по абзаци), но важното е че успявам и лека-полека наваксвам...
Изникна ми въпроса защо така се получава и в реалността - > много "вождове" имат жени, за които са женени не по любов, а поради някакви други съображения - бъдеща власт, съглашения, очаквания... От друга страна стара е максимата, че до всеки успял мъж стои една умна жена, но колко може да е мъжът успял в един брак по сметка и как може да бъде измерен умът на жената в едни такива отношения, за въздействието му над брачния партньор и неговата успешност да не говорим?!...
Това със сандъка за чудеса незнам защо запрати мислите ми към един филм - "Дървото на живота" с Хю Джакман, където героя търсеше отново и отново през различните измерения лек за своята любима... Там така имаше една сцена, в която в една златиста въртяща се топка героят видя много мигове от живеенето...
И накрая "този начумерен връх"... :) Понякога илюзиите са по-реални от всичко реално и могат да бъдат тотално разрушителни... И тогава дори авторитетите не могат да укротят множествената истерия... Самосъхранението е изконно заложено и се проявява винаги в пълна сила, независимо от източника на тревожност! Нещата просто се случват и само въпрос на собствена сила и устойчивост, съобразно комулираната вътре в теб енергия, при първата ти глътка въздух, е да надскочиш мига, да не се предадеш на паниката, а да запазиш самообладание и да продължиш напред...
Новата глава ще я чета по-късничко, че сега трябва да вървя!
Поздрави! Наистина е хубаво, че се върна!:)

Ели

Интересното става, когато зад един уж успял мъж стои една силна и по-умна от него жена. Понякога той стои като параван, държи речи за пред хората и въобще привидно управлява, но всъщност решенията може би взима друг. Просто хората са приели да гледат на мъжа като на лицето (и устата) на властта - но то невинаги е и сърцето (и мозъка) й. ;-)

Доста ще е дългичка тази история - напълно те разбирам, че ще я четеш на части. Все пак и писането й става на части. По-добре на час по лъжичка, отколкото препълнена паничка! :-)