Когато хората паднат в капана на онова чудовище, наречено "любов", и после някак изпаднат и оттам, обикновено бившият си го отнася най-много. Изневярата е нещото, което се случва тогава, когато хората отказват да осъзнаят, че хомо сапиенс може да се възбужда и при вида на други хора и да изгуби интерес към теб. Това не го прави "хомо", макар и тайничко да ти се иска.

Ако това се случи и не сте женени, резултатът е най-много да изгубиш някое канапе, колата си, а понякога и наема от апартамента. В такъв случай, зарежи я тая работа. Не си струва просто да се занимаваш. Ако ли пък сте женени, това може да доведе до ред главоболия - например стомашно разстройство, мигрена, влачене по съдилища и/или убийство. В никакъв случай не си въобразявайте, че ще останете "добри приятели". Подобно недоразумение може лесно да се предотврати с енергично тръскане на шише оцет върху всички сувенирчета, останали от бившия. Не правете грешката да задържате например старите калъфки за възглавници, защото още са напоени с ужасната смрад на низвергнатия възлюбен.

Оттук начинът на действие е един. Скъсайте напълно с Миналото. Най-добрият подход е да умъртвите бившия и неговата или нейния любовник/ца, като разбира се гледате да не събуждате интереса на полицията. Ако ли пък тя се поинтересува от вас, преместете се в друг град, пуснете си брада (чухте ме, вие дамите - също!) и отговаряйте на всякакви въпроси с: "Е, може пък и да съм му погаждал/а разни номерца преди, ама чак толкова ниско никога няма да падна!" Това би трябвало да ви спечели достатъчно преднина във времето и пространството, за да започнете целия процес начисто с някой друг злощастен индивид.

Иначе, не продължавайте да дебнете бившия си, освен ако няма някакви изгледи да го оръсите с някоя порядъчна сумичка. Или пък ако не е за да му изкарате ангелите. Тогава може. Само че ако ще го правите, нека поне да бъде като хората.

---


Беше доста топло в театъра. Опасенията, че ще й измръзнат крачката не се оправдаха. Все пак за всеки случай Станка се беше навлякла като за Северния полюс, защото бе чувала, че на театър и кино винаги е много студено. "Криза... пестят от парно..." Всъщност си беше почти като в сауна. По едната й буза се стичаше вадичка.

Онези долу нещо се плюнчеха. Говореха неразбираеми работи. Използваха едни дълги изречения... Културка, какво искаш. Лошата новина беше, че цялата работа щеше да продължи доста дълго. Към два часа и половина. А още беше Първо Действие. Тук на балкона не се чуваше добре, но и без това пиесата беше скучна. Нещо от някакъв дъртак на име Вазов или нещо такова. На кой му пука. По-важното се случваше тук на балкона. Долу бе простолюдието, което ръкопляскаше. Но тук сервираха шампанско. Имаше и сандвичи. С хайвер. Кочо имаше някои връзки тук-там и бе достатъчно предвидлив да уреди някое място по-така. Евалата! Може и някои да му викаха мутра, ама си беше мъж на място. Не като тоя нейния михлюзин Нейко.

Всички бяха тук. Даже се изуми, че почти цялото село Чучурково ходи на театър. Е, разбира се, той театърът гостуваше у село само по Коледа, но и това беше повече от достатъчно. Виж, Циркът идваше за Великден и тогава наставаше един карнавал...

Станка се огледа. До нея беше Манчо с женището си. Неслучайно се курдиса до него, защото се надяваше да я озари с някоя новинка от деня. Манчо бе бездънен извор на клюкини. Като информационна агенция на селото беше. По-нататъка седяха Бубито и Кочо, а до тях Лалка с Пейчо. Нейният Нейко нещо блееше до нея. Тоя галфон май даже слуша пиесата! Ъгх...

Ставаше й все по-скучно. Не я свърташе. Нищо смислено не се случваше. За какво въобще дойде тук?

- Манчо бе, - пошепна Станка - Виж Лалкини, виж ги само. Колко са щастливи а? - и го сръга съзаклятнически.

Манчо остави небрежно чашата с шампанско. Вече пиеше третата. Все пак нали ги даваха на аванта.

- Ъ? Тия ли бе! Глупости на търкалета. Хаха. Щастливи били.
- Какво искаш да кажеш, Манчо? Да не би да знаеш нещо, което аз не знам? А?
- Луда ли си ма, тоя съдията е голям нехранимайко. Толко му са слаби ангелите. Постоянно има забежки завалията. Последно тръгна със секретарката си, представяш ли си? Ама го изловиха.
- Ау! Не думай бре, Манчо! - Станка беше видимо заинтригувана. Даже прекалено видимо.
- М"чи кък! Само ти ли не си чула, ма? На тоя само му шарят очите.
- Аууу. Такааа лиии? - Станка едва сдържаше широката си усмивка.
- Ето, Бубито гледай. Т"ва му викам аз щастие. Млади и зелени. Не ги е наритал живота. Жадни, жадни.

Хм, помисли си Станка, а усмивката й спря по средата и посърна. Мда... Бубито винаги е щастлива, нали така. То малко й трябва на нея. И пръст да й покажеш, ще се ухили като пача. Колко й трябва да е щастлива? Тя има мозък колкото на хамстер. А на една мишка й дай да ръфа парче сирене и да има там едно колело да се врътка на него. Хм.

И тогава я осени една идея. Обърна се към Бубито.

- Бубе ма, айде помогни ми с шампанското, че не мога да го изпия.

Нямаше нужда от повторно подканяне. Ако между Манчо и Бубито имаше нещо общо (освен клюкаренето), то беше любовта към чашката. С отработено движение, розовата фурия гаврътна на екс половината от Станкината чаша. И продължи да чурулика нещо на Кочо. Станка това и чакаше. Протегна се към бутилката и доля още малко, почти до три четвърти. След малко Бубито пак посегна за чашата и без да гледа, гаврътна нова половина. Цялото действие се повтори няколко пъти. Половинките ставаха три четвърти и обратно. Даже Питагор би се замаял.

- Станче, много ми се пикае... - прошепна по едно време Бубито.
- Потрай малко, ще идем на полувремето!
- Антракта. Викат му антракт.
- Както ще да му викат. Не мърдам сега. Виж колко е интересно само, аууу. - Станка посочи с пръст надолу, където в момента местеха декорите за поредната сцена, а актьорите си почиваха.

Минаха няколко минути. Крачето на Бубито играеше нервно. За нейно щастие внезапно избухнаха аплодисменти и явно полувремето, ъъъ такова де, антрактът дойде. В салона настъпи оживление и някои от публиката станаха да се разтъпчат. Лалка беше тръгнала към барчето за кафе.

Станка се протегна вяло.

- Нейко, айде да отидете с Кочо за семки, а? - нареди тя.
- Ама... И двамата ли? - Нейко бе озадачен.
- Айде идете бе! - Станка едва не му премаза крака с токчето си.

Той най-сетне стопли какво се питаше в задачата. Ей, трудно зацепваше този Нейко, когато му се намекне, че от него се иска да остави някого сам.

- Ъ... Добре де. Айде, брат. Отиваме за семки.

Бубито пак се обади:

- Станче, не мога повече! Ще ходя до тоалетната.
- Уф, много е студено в коридора! - процеди Станка. - Пък и женската е развалена. Видях на влизане.
- Все тая, ще ида!
- Ми добре, отивай. Може Пейчо да дойде с теб. Ако няма нищо против де... - Станка обяви на всеослушание.
- Разбира се, разбира се! - съгласи се съдията. - И аз щях да ходя.
- Колко си услужлив, Пейчо. - Станка примига два пъти.

Минаха се няколко минути и на балкона пак се появи Бубито, но в нея имаше промяна. Пребледняла сякаш, блузката намачкана, розовата рокличка с едни грозни петна от кафе. Влезе и Манчо и седна обратно до Станка, като едва скриваше тънката си усмивчица, която аха да избие на крайчеца на устата му. Станка го сръга въпросително. Той изцъка с език и прошепна:

- Мани, мани... К"во стана само...
- Какво? Какво стана! Не ме карай да ти вадя думите с ченгел! - Станка го ръчкаше усилено.
- Лалчето се връщала с кафетата от барчето и - що да види! Пейчо и Бубито влизат заедно в мъжката тоалетна! В мъжката! Заедно!
- Айде бе! - Станка изглеждаше искрено учудена. - И?
- Ами висяла отвън и чакала да види кога ще излезнат. Като излезли, пак заедно, тая ми ти хала се разфучава и им дръпва зверски скандал. Ама до другия край на стълбите се чуваше, ка"ам ти!
- Стига бе!
- Истина ти ка"ам! И на "сичкото отгоре взима, та ги полива с кафетата! Направо му хвърля на нейния едно кафе на главата. Костюм, връзка, всичко... Че и Буба го отнесе. - Манчо все така шептеше забързано и хвърляше по някой поглед към Бубито, която гледаше унесено надолу към сцената. Рядко можеше някой да я види толкова посърнала.
- И къде са сега? - поинтересува се Станка.
- О. Ами тръгнаха си.

Прекъснаха го силни аплодисменти. Публиката се бе върнала по местата си и второ действие започваше.

А ако някой можеше да погледне наша Станка в очите сега, щеше да се уплаши. Там тлееха две дяволски пламъчета.

Хванах ли те... Едно на нула за мен!

Мнгоо добро ... :)

Едно на нула за Станка, бурни аплодисменти за теб!:-)))

Olelel tazi Stanka utrepa ribata! kak gi izdokara :)))))

&:-))

" - Потрай малко, ще идем на полувремето!
- Антракта. Викат му антракт. "

:D :D :D
Смях се с глас на тези изречения, а ми става тъжно, като се сетя, че ... в действителност има и такива хора, и никой не е "застрахован" от (близки) срещи с тях в реалния живот ... ;)))

Четейки те се сещам за следното: "Добре, че е майтапа, да си кажем истината."
А казват: "Истината боли!" ... Сигурно затова, от време на време, отнасяш разни заядливи коментари от сииилно обидени и възмутени люде?!? ;)))
...
Чета (те) с нескрит интерес и се чудя, как не съм попаднала тук по-рано?! ;)))

поздрави, =)