Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 1-ва луна от 2495-то слънце от века на Лъва (12 486 г.пр.н.е.). 

20.1. 1 година преди кулминацията. 17-годишният Дион е прекарал година в търсене на късмета си из Гемаролб, но след смъртта на ментора му Адело старата школа е разтурена. Дион припечелва от отделни поръчки (рисунки, портрети, статуи, орнаменти по сгради) и води беден, но щастлив бохемски живот, обграден от млади жени и интересни хора. Все още има връзка с проститутката Халана, нарисувал й е портрет.
20.2. Днес Дион и още двама негови приятели (единият - Бенал Енакор) са изправени пред съда по обвинение в групово извращение и содомия. Защитава ги майката на Бенал, която е адвокат.
20.3. Отклонение: що е оргия / колко хора правят оргия.
20.4. Докарват картината на Халана, за да докажат колко влюбен е в нея и че не е обратен. Гениалният портрет, който й е нарисувал (на него тя е излегната в леглото със загадъчна усмивка), е най-ценната му вещ и той отказва да я продаде, въпреки изкусителните предложения от богати меценати. Отклонение: Виж, изкуство!
20.5. Призовават Халана за свидетел: Дион е прекарал въпросната вечер с нея, а после отделно е обслужила и Бенал (което не е подсъдно). Поради липса на доказателства са оправдани.

20.6. Отвън адвокатката обяснява как са спечелили делото и връща картината на Дион и си тръгва, а Халана се присъединява към тримата. Показанията й са били лъжливи, за да докажат колко влюбен е в нея и че не е обратен. Oргия наистина е имало, но тя е била само зрител. Имало е много опиум и алкохол и тримата са изгаряли от любопитство един към друг.
20.7. Но Халана познава влиятелни господа, които е обслужвала, включително някои от съдебния състав. Отклонение: за паразита, наречен адвокат.
20.8. Дион решава, че трябва да променят живота си, да се вземат насериозно и да подхванат сериозна работа. Другите двама отказват да зарежат бохемския живот и му предлагат да се отдадат на гуляи и шляене с богаташката яхта на майката на Бенал, но той отказва, убеден в специалното си предопределение за велики дела. Отклонение: за богаташите.
20.9. Все пак Бенал предлага да го уреди да се яви за работа при работодателя на майка му, която е адвокат и на Едомар Сидонис ве-Крумолбе, един от най-влиятелните търговци и банкери с връзки в самата столица Атлант, а отскоро и Представител в Голямата дузина и водач на групата на Белиал. Бенал е копеле на самия Едомар от нея, осиновен от мъжа й и прахосващ парите и на двамата.
20.10. Халана признава, че показанията й са били истинни в частта за обслужването на Бенал. Дион осъзнава, че тя е решила да го изостави и да замине с Бенал на яхтата. Сърцераздирателна раздяла.

20.11. Пристигнал в Атлант, Дион отива на среща в имението на самия Едомар Сидонис ве-Крумолбе, чието семейство е сред най-могъщите фамилии в Посейд и традиционно е винаги излъчвало представители в Голямата дузина (парламента на атлантите). Виден индустриалец, произвежда електрически крушки и инвестира в поддръжката на пирамидите-електроцентрали.
20.12. Едомар го приема в кабинета си. Индустриалецът прави впечатление на мъдър, макиавелиански тип политик, който може да оцени потенциала за добра инвестиция. Той има очи и уши навсякъде и е предварително запознат с творбите на Дион, чиято слава го предшества отдалеч.
20.13. Едомар кара Дион да му покаже гениалния портрет, който е нарисувал (на него Халана е излегната в леглото със загадъчна усмивка) - той е най-ценната му вещ и дълго е отказвал да я продаде, въпреки изкусителните предложения от богати меценати.
20.14. Едомар му предлага баснословна сума, за да откупи картината. Изоставен от Халана и нуждаещ се от пари, Дион най-сетне се съгласява.
20.15. По време на разговора на най-различни теми (наука, философия, политика, религия), Едомар е впечатлен от интелекта на Дион и прозира потенциала му. Особено за експериментите му със светлината.
20.16. Дион споделя спец. си теория на относителността, но има проблем: тя важи само при равномерно движение, а той иска да я приложи и за гравитацията. Едомар: може да опиташ, но няма да успееш.
20.17. Отиват на балкона и Едомар показва на Дион своето имение с лабораториите. Предлага му да го наеме да му помага като съветник по научните въпроси към кабинета му в Голямата дузина. Той цели в парламента Дион да му подготви пътя към властта, като бъде неговите очи и уши. Макар и недоверчив към политиката, останал без пукната пара, Дион се съгласява.
20.18. Като първа задача му връчва едно твърде леко куфарче, което не трябва да отваря и което трябва да предаде в Изумрудения дворец на сина на Секретаря по Външни отношения - Келиан ва-Мидор.

Дион V (част 1) (част 2) (част 3)

СЪДЪРЖАНИЕ

© Спасимир Радев

Привет, Спасимире!
Сега ще изкажа и моето мнение за това, което пишеш. Повярвай ми, то е изпълнено с уважение, но и с риск да ми се разсърдиш, с искреност.
Отдавна съм забелязал твоя талант за писане, безпогрешния ти почерк, въображение, воля, труд.
Но дотам. Не ми харесва. Не казвам, че мнението ми е меродавно, дори се надявам да не е. Но писането ти ти ми идва някак си сухо, тежко, документално, неразбираемо, и не ме задържа. Да не кажа, че ми стои направо като "Вълшебната флейта" на Моцарт - нещо като закодиран доклад на "великите зидари"...
Все пак, пожелавам ти успех с издаването, и след това! Каквото и да стане, не се разстройвай, няма значение ако на теб самия ти харесва! Аз например си имам един неиздаван роман, (и един незавършен)който съм написал ей така, за собствено удоволствие, и не ми трябва чуждо признание.
Поздрави!

Здравей и благодарности за оценката! За разлика от теб, на мен всяко мнение ми е ценно и полезно! :-)

Както всички знаем, мнения - всякакви. Вкусове - също. Така например, досега голяма част от получените от мен оценки твърдят, че стилът ми бил образен и лек за консумиране; ти пък твърдиш тъкмо обратното. Което е нормално, предвид това, че едно и също нещо може да се погледне и интерпретира по много различни начини според нагласата на читателя.

Също така не съм съвсем сигурен как би могъл да си извадиш заключение за това кое те задържа, предвид факта, че тук по-рано са публикувани само минимални отделни откъси от целия текст, а в последните постинги единствено излагам сбит план на главите по точки, без да представям самия текст - вероятно това си счел за оригиналния текст на главите и затова ти е толкова неразбираемо. :-)

А оригиналния текст не публикувам тук по обясними причини от гледна точка на защита на авторските права.

Но както и да е. В крайна сметка всеки кораб си има пътници, както викат старите хора. А най-важното е самото пътуване да ми харесва на мен самия, нали? ;-)

Поздрави!

:)Радвам се, че не си ми сърдит.
Спасимире, толкова книги съм прочел, че ако можех да стъпя върху тях, сигурно щях да видя Бяло Море... Още толкова не съм доизчел, защото не са ме "задържали". И от кратък откъс мога да си извадя заключение.
Но това е за мен (както вече писах, ще се радвам да не съм прав!), и моя вкус, а за другите ти читатели едва ли. Знам, че не си останал въхитен от моето мнение, но тъй като не си ми безразличен, се почувствах длъжен да бъда честен в оценката си.
Спасимире, рядко някой не ми се се е разсърдвал, когато казвам това което мисля! В теб има сила, която ме прави оптимист за делата ти! Следвай мечтите си, и имай вяра!
Поздрави!

Разбира се, че не се сърдя. Когато оценката е конструктивна, дори и да не е задължително положителна, от нея има какво полезно да се извлече. :-)

Все пак съм на мнение, че откъс от 1 стр. няма как да изгради представа за текст от 900+ стр., камо ли пък да "задържи" някого. Все пак да се надяваме, че на редакторите от изданието, с което в момента кореспондирам, съдържанието ще бъде далеч по-"задържащо" вниманието! :-)

А както казах, най-важното в случая е на мен да си ми харесва. Нали именно с тази цел го правя?