Постинг
10.03.2014 10:26 -
Откъс: За магията на науката
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
(из МИШОКА -- 25. Доко IX)
- Здравейте на всички! - избумтя гласът на младежа, докато с усилие нагласяше говорителната тръба пред лицето си, облегнат за по-добра опора на широката й дървена поставка. - Работи ли това нещо? Ох, да, предполагам.
Додо се подсмихна, когато го забеляза да замята назад перчем. От предишната им среща на Панаира на верите той помнеше, че устатият многознайко имаше такъв навик.
- Радвам се да видя тук толкова щастливи лица. Забавлявате ли се, а? - вече по-уверено се провикна онзи и разпери ръце под шумните дюдюкания на тълпата. - Казвам се Дион Пиронел ва-Линомалия и съм нещо като вълшебник. Застанал съм тук пред вас с намерението да ви разкажа моята странна история. Може да се каже, че тя е и историята на силата на въображението. Защото само благодарение на това, че позволих на моето въображение да ме поведе към непознати места, без много-много да му се пречкам, аз успях да стигна до някои открития, които отначало може да ви се сторят чудновати. Налудничави дори. Но ако ме изслушате до края, може би ще се съгласите с мен, че светът е едно много по-невероятно и приказно място, отколкото нашите сетива и здравият разум ни позволяват да си го представим.
Додо наостри уши. Това можеше да се окаже интригуващ момент от Фестивала. Във всеки случай, той сто пъти предпочиташе да чуе една наистина добра история пред това да му бъдат проглушени ушите с гръмка духова музика и трещене на чинели. До него Цоци също примижа към арената, а мишата муцунка вече бе на лицето й.
- И така, както казах, аз съм един вид вълшебник. - гласът на Дион смело отекна сред смълчаните трибуни, усилван от дузини отвори, зинали някъде над последните редове. - Но не като онзи, дето преди малко изкара котето от шапката. Не, аз не мога да вадя цветни ленти от ръкавите си, нито пък да гълтам пламтящи мечове. Виждате ли, аз не съм от онези вълшебници, дето използват окултна магия и мърморят неразбираеми заклинания под носа си, докато правят страшни жестове с ръце и забъркват димящи отвари. На мен не са ми нужни шапки с двойно дъно, кутии със залепено огледало на отсрещната стена или лепнещи ленти по опакото на ръката ми.
Хихиканията на тълпата наподобяваха рояк весели пчели.
- Аз съм вълшебник-учен. И моята магия е знанието. - заяви русият. - Знам, звучи страховито, защото всички ние сме свикнали още от детството, че науката - това е зубрене на някакви факти, дето кой знае защо сме задължени да повърнем пред учителя точно в първоначалния им вид и нито за миг да не се отклоняваме от написаното в учебниците, ако искаме да получим добра оценка. А после се налага по-скоро да ги изтръскаме от главата си, за да не ни тежат излишно. - Додо се усети, че кима в съгласие ведно с неколцина от околните редове. - Но за нас учените науката е нещо друго. Тя е по-велика и от най-великата магия. Защото всяка достатъчно напреднала наука е неразличима от магията.
Бегианецът не можеше да си обясни какво точно се случваше, но имаше чувството, че нещо в този младеж приковаваше вниманието, караше слушателя да притаява дъх и да очаква следващото изречение.
С крайчеца на взора си забеляза раздвижване сред чакълената алея, където край говорителната тръба кестенявата девойка и слабоватият мъж се бяха заели да изливат вода от две кофи направо върху земята. Не след дълго на няколко разкрача от говорителя се образува широка локва.
- Да, аз съм един особен вид вълшебник. - повтори Дион. - Но от истинския вид. Защото използвам истинската магия на Мирозданието. И всичко, от което се нуждая, се намира тук, в главата ми. - той посочи към слепоочието си и отново отметна непокорния перчем. - Е, няколко мънички стъкълца, едно-две дървени топчета и някоя и друга кутия може и да ми се окажат от полза, но ще стигнем и до тях по-нататък.
Момичето домъкна кутията и я стовари току пред него. Бе картонена и доста големичка - навярно по-висока от кухненска маса. Вътре спокойно можеха да се поберат поне двамина. Предвид изявлението на така наречения вълшебник, Додо очакваше красивата му помощничка ей сега да влезе вътре и да се започне с разчленяването й. Но поне засега никакви ножове и сатъри не блестяха в ръцете на русия младеж.
- Ще попитате, каква ли пък може да е разликата между фокусниците със заклинанията и смешните шапки и някакъв си самозван учен със странни дебели очила, дето има дързостта да се зове вълшебник? - Дион скръсти ръце въпросително. - Много е просто. Работата е там, че едните използват ловки трикове, за да заблудят уж наблюдателните зрители. Всъщност те разчитат тъкмо, че ще сте твърде наблюдателни и в прекомерното взиране в подробностите ще ви убегне по-голямата картина и ще пропуснете да забележите измамата.
Додо се замисли над последното. Бегло му напомняше за нещо, което старият Ведо Вечния неведнъж се бе опитвал да му втълпи по повод на изкуството на дипломацията.
- Какво имам предвид? Ще ви докажа, че всички вие, умни или не толкова схватливи хора, с остро зрение или късогледи, начетени или неуки, сте склонни да си правите прибързани заключения. - Дион се надвеси през широката дървена поставка на говорителната фуния и обходи трибуните с поглед. - Вие си мислите, че виждате каквото на вас ви се иска да видите; докато това, което в действителност се случва, не е задължително каквото сте очаквали.
Сред множеството прошумоля озадачено шушукане.
- Например като излязох тук пред вас, аз сграбчих тази фуния и духнах в нея, за да проверя дали работи. Вие ме виждате да си отварям устата и чухте глас, усилен през онези отвори ей там горе и така предположихте, че това тук е говорителна тръба, а онова е моят глас. Дотук - добре. Само че! - с рязко движение младежът сграбчи края на широката фуния и я запокити на една страна. Металът жално издрънча върху чакъла. - Ето, оказва се, че нещото в ръцете ми съвсем не е говорителна тръба, ами си е съвсем обикновен рог за вино. Виждате ли? То за друго и не става. Ама въобще. Опитвал съм много пъти.
Додо с изумление установи, че гласът на младия фокусник не бе отслабнал ни най-малко, макар че фунията сега се валяше в прахта.
- Опа! Това тук е истинското нещо. - засмя се Дион и като бръкна някъде долу зад дървената поставка, издърпа крайчеца на втора тръба. Сега гласът му звучеше някак по-звънлив и ясен. - През цялото време е стояла скрита тук отзад! Сега по-добре ли ме чувате? Сигурно.
Шушукането сред редовете прерасна във весел смях. Чуха се и откъслечни ръкопляскания. Очевидно първият фокус на начинаещия вълшебник окончателно бе приковал вниманието.
- Веднага ви давам и друг пример, за да ви покажа, че вие не само винаги ще правите заключения наизуст, стига да ви бъдат предложени по подходящ начин, ами дори вече сте ги направили, без да го знаете. - размаха пръст Дион. - Сигурен съм, вие вярвате, че в момента аз ви гледам. Да, ама не! В грешка сте. Аз не ви гледам. И да искам не мога да ви видя. - той заръкомаха оживено и заслони с длан чело. - Вярно, аз знам, че сте някъде там. Помощниците ми ми казват, че цялата арена е претъпкана догоре и цяла голяма дузина големи дузини любопитни хора в момента са ме зяпнали в очакване да изрека нещо умно. Знам го, защото мога да ви чуя как си шушукате и хихикате по мой адрес. Но не мога да ви видя, защото, честно казано, се падам малко нещо късоглед и ми трябват очила.
Бурният смях премина като летен вятър през редиците и ложите. Сред трибуните се чуха викове: „На носа ти са бе, идиот!“
- О, не, не! Това тука не са никакви очила, ами са си просто едни празни рамки, откъдето и да го погледнеш! - възрази Дион и като смъкна смешното нещо от носа си, небрежно бръкна с палци през кръгчетата. - Даже доста са си празни, ако мен питате!
Сега смехът зарази и Додо. Той не можа повече да се удържи и прихна заедно с всички останали в своята ложа.
Когато бурята от ръкопляскане поутихна, русият отново се обади:
- Сега сигурно се чудите защо ли пред вас ще застава някакъв самозван вълшебник-учен с празни рамки за очила на носа? Как защо? За да ви заблудя, уважаеми! Да ви излъжа. За да ви покажа как лесно се подвеждате и си правите погрешни заключения. - гласът му внезапно стана сериозен и дълбок. - Никога не забравяйте това, приятели. Светът често се оказва много по-различен и чудноват и от най-смелите ви предположения. Защото сетивата може и да са ни полезни донякъде, но те са измамни. Когато вълшебството на науката заговори, се налага да оставите всякакви предразсъдъци на входната врата. Зарежете здравия разум, изхвърлете го през прозореца! Той е безполезен. Единственото, което ви трябва, е логическа мисъл. И много, ама много веществени доказателства. - за да потвърди думите си, той отново вдигна фалшивите очила над главата си и бръкна с палци през празните им кръгчета. - Недейте предварително да решавате докъде могат да ви отведат доказателствата, защото можете да сте сигурни, че почти винаги ще се окажете изненадани! И имайте предвид, че ако дори едно-едничко свидетелство противоречи на научното ви твърдение, значи то е погрешно. И трябва да си измислите друго.
Този път ръкоплясканията траяха дълго. А Додо вече бе решил, че тази част от днешното празненство се бе оказала любимата му.
Дион поизчака, вдигнал глава и примижал към ясното небе, сякаш се къпеше в овациите на публиката. Накрая разпери ръце и се провикна през истинската говорителна тръба:
- А сега да си дойдем на въпроса! За моята история говоря. Но първо да направя едно много важно нещо. Тук някъде бяха истинските ми очила. Ще имам нужда от тях, за да виждам какво правят фокусническите ми ръце. А и да ви погледна за пръв път, разбира се. Така вероятно ще ми е по-удобно. Моите помощници ми казват, че си струва да се вгледам из някои от редовете. Я да видя?
Сред хор от смях и подсвирквания, той бръкна в страничния джоб на ризата си и като извади оттам нов чифт рогови рамки, бързо ги нахлузи на носа си. Сетне се огледа с любопитство из трибуните.
- Ох, не знам, не знам. - измърмори така, че всички да го чуят. - Май нямам голям късмет. Може би все пак очилата не се оказаха чак толкова голямо удобство!
Взривът от кикотене зашлеви Додо като приливна вълна. С изумление забеляза няколко млади момичета, изправени през два-три реда встрани от неговата ложа, да смъкват тънките презрамки на роклите си и да заголват пищна гръд в посока на арената. Сякаш искаха да опровергаят твърдението на оратора. „Хъм, нали когато свидетелствата говорят, учените мълчат“, подсмихна се бегианецът, а до него Мишлето се кикотеше до изнемога.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
