Поредицата „Векът на Лъва“ представя една увлекателна, комплексна и динамична история за света такъв, какъвто би могъл да бъде - а защо не и такъв, какъвто навярно се е състоял, но някъде далеч, далеч оттук и отсега.
Според летоброенето на хората от епохата преди Третия потоп, историята условно се дели на ери. Събитията, описани в книгите „Мишока“ и „Умника“, протичат в ерата, наречена Векът на Лъва, в една успоредна реалност, почти четиринайсет хилядолетия преди нашето време, и обрисуват едно възможно, но неслучило се общество, доминирано от безспорния световен хегемон – атлантската Федерация.
Определяна като политическа пародия или пънк-фентъзи, поредицата представя жива и богата на изразни средства картина на места, герои и ситуации, сякаш изникнали от дълбините на времето и съчетали обстановката и обществените порядки на индустриалния свят с усещането за дълбока античност. Тъмни политически интриги, пародийно-събирателни и лесно разпознаваеми герои, задъхано действие, както и събития, поразително напомнящи за нашия съвременен свят, се преплитат с остроумно втъкнати философски концепции, представящи един по-различен прочит на иначе наглед познати на читателя явления. „Векът на Лъва“ предлага един интригуващ поглед към управляващи, управлявани, управление и принципите на осъществяването му, които по забавен начин се оказват изненадващо близки до нашата действителност, и проследява историята на постепенната трансформация на едно напредничаво за времето си общество в охолна, самовлюбена, самодоволна и безцеремонна империя.
Светът на човеците не се е променил особено през хилядолетията, нали? Единственото, което се мени, са имената на държавите.
От квантова гледна точка съществува вероятност, че всяка прилика с действителни лица, събития и места е напълно неслучайна. Все пак кой би си заложил главата, че в някое от безбройните успоредни разклонения на Мирозданието, всичките тези хора вече не са се срещнали, тези събития не са се случили и тези места не са съществували? Или че все още не съществуват там някъде. Нали теоретичната физика го допуска. Навярно. Може би. Несъмнено. Едно поне е съвсем сигурно: имената на героите са грижливо подбрани, за да звучат „по-така“.

СЪДЪРЖАНИЕ

© Спасимир Радев