Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2014 10:53 - Откъс: За силата на сляпата молитва
Автор: teatarnamechtite Категория: Забавление   
Прочетен: 2181 Коментари: 0 Гласове:
54

Последна промяна: 02.03.2014 23:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
(из МИШОКА -- 10. Доко IV)

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
И тъкмо когато вече му се струваше, че не може да продължи и стъпка повече нататък, някой в челото на върволицата даде знак да спрат. С огромно облекчение, две дузини пътници, изнурени от безспирния си поход, побързаха да се свлекат от седлата и да положат изтръпнали тела върху горещия пясък. Изнежените крака на изтънчените дами и кекавите господа нямаше как да понесат повече натоварване, бе сигурен Додо. Особено онези, които се бяха озовали на брега без обувки в онази съдбовна нощ.
Но техните домакини съвсем не се помайваха. След минутка всичките петнайсетина пясъчни хора бяха захвърлили пушки и ятагани на една страна и, изули обувки, сега повечето седяха връз колене на малки сламени рогозки, а неколцина - направо върху пясъка. Превили ниско гърбове, те виреха ръце нагоре към небето и с бавни равномерни поклони отправяха молитва към слънцето, а после отново се хвърляха възнак върху земята.
- Какво правят? Молят ли се? - прошепна Додо на спътничката си.
- Точно така. Правят го редовно. По три пъти на ден. На зазоряване, точно по пладне, а накрая с последните слънчеви лъчи.
- На какво се молят? На слънцето ли?
- Очевидно. - отвърна невъзмутимо Цоци, макар и за самия младеж да бе ясно, че въпросът е повече от излишен.
- Но нали пясъчните хора почитат Майката? - недоумяваше бегианецът, на когото всичко това изглеждаше твърде необичайно.
Да не бе се заплесвал така по задните части на слугинята в библиотеката, докато бе чел за географията на Кафевите земи, навярно сега щеше да избегне неудобството да се прояви като пълен невежа.
- Вярно е. - потвърди момичето, а в гласа й се прокраднаха печални нотки. - Поне по времето на моята майка, по тези земи хората са спазвали старата вяра. Но сега нещата изглежда много са се променили.
- В какъв смисъл?
- Изглежда сухите ветрове са довели Синовете на слънцето и до тези брегове. – отговори тя, докато наблюдаваше замислено молитвата на коленичилите мъже.
- О. И тук ли. – сега Додо като че бе наясно с положението.
От известно време един нов култ набираше сила наблизо и далеч. Твърдеше се, че преклонението пред огнения диск на небето бе започнало преди много хилядолетия някъде в Посейд, подобно на толкова много други щуротии по света. То вероятно се зародило още по времето, когато тогава съвсем младата цивилизация на атлантите едва прохождала и с мъка се отърсвала от гнета на древната лемурийска империя Му. Но ето, че едва сега то бе намерило особено благодатна почва в земите далеч откъм слънцето, където плодородната страна Кем се къпеше във водите на най-великата река на света*.
- А ти коя вяра спазваш? - поинтересува се той.
- Същата като теб. Аз почитам Майката. - отвърна Цоци и извади от пазвата си малък кехлибарен амулет с формата на пищна жена с извънредно едри гърди, който досега скришно бе висял на тънка сребърна верижка на врата й.
Щеше му се да й каже, че „почит“ е твърде силна дума в неговия случай, но предпочете да си замълчи.
Двамата постояха така на почтително разстояние от молещите се белодрешковци. Додо наблюдаваше с крайчеца на окото своята спътница, докато тя стискаше амулета в шепа, притворила клепачи в безмълвно съзерцание.
Но идилията им не трая дълго. След малко между тях се озова до болка познатият мустакат дребосък, скръстил ръце и вперил поглед в подредените върху рогозките мъже.
- Нелепо, нали? - обади се той с дрезгавото си гласче. - Ето, че и пясъчните хора са минали на страната на Слънчевите. Да замениш едно примитивно суеверие с друго. Докъде е стигнал светът!
Личеше си, че престореното отчаяние и театралните маниери на господина почти бяха успели да изкарат Мишлето от кожата, защото Додо съвсем отчетливо можеше да забележи гневните искрици в очите на момичето до себе си. Една вена пулсираше на слепоочието й, а белите зъби съвсем доловимо проблясваха изпод треперещата й долна устна. Той побърза да я дръпне настрана.
- Остави го този... - прошепна й той. - Откак сподели една надуваема лодка с нас по време на падането, си е въобразил, че изгаряме от желание да чуем всичките му премъдри умозрения.
Но бе наясно, че няма да им се размине току-така без още една среща с натрапника. Някои хора просто бяха лишени от всякакво чувство за такт и комай се налагаше да бъдат отстранявани с по-други средства. Затова Додо реши да действа пръв. Внезапно се обърна към неотклонно следващия ги Саро, пое дълбоко дъх и забързано изрече:
- Не ги винете, уважаеми. Молитвата, драги ми господине, може да се разглежда като признак за напреднала фаза на заболяването, наречено религия. – Додо веднага забеляза как мустакатият се стъписва, затова побърза да продължи. - Тя е един от най-точните и сигурни не-медицински начини да определиш дали заподозреният пациент е бил заразен с религия. Ха-ха!
- Мда… Много смешно. – дребният господин му отправи възможно най-изпитателната гримаса, с която разполагаше на въоръжение.
Но Додо бе решен да довърши започнатото и веднъж завинаги да се отърве от досадника.
- При заразяването с религия, на определен етап от заболяването разумът на пострадалия е напълно зает със задачата да си измисля едностранни, религиозно насочени договори с въпросното божество или висша сила, от чието благоволение пациентът си е втълпил, че зависи животът му. - продължи своята тирада младежът. - В повечето случаи молитвата протича като един вид пазарене от типа „ако Ти направиш това, аз ще направя еди какво си“, или „ако накараш всички тези гадни насекоми да престанат да дупчат семейството ми по време на този излет сред природата, обещавам да престана да се пипам по еди кое си“. Или пък: „Моля Те, всемогъщий, помогни ми да спра да си представям как върша едни неща с онези ангелолики непълнолетни създания, преди да е станало твърде късно и да са ме докопали ченгетата!“
- Не съм много сигурен, че цялата идея е… - понечи да се вклини господинът, но веднага бе прекъснат.
- В много от тези случаи за страничния наблюдател извършването на молитва изглежда като второто или поне третото най-досадно нещо на света. – продължаваше Додо, а по челото на слушателя му вече бяха избили ситни капчици пот, най-вероятно не по някаква друга причина, а заради палещото пладнешко слънце. – То се подрежда веднага след това да наблюдаваш как никне тревата и след състезанията с ято бухали по продължително взиране без мигане. – Додо посочи към покритите в бяло мъже, които вече привършваха обедния си ритуал. - Някои от по-крайно настроените членове на различни религиозни секти вярват, че ако съпроводиш молитвата си с тихо напяване на монотонни звуци и изречения под носа си (или ако си достатъчно нахален безспирно да надуваш главата на околните с несвързаното си бърборене) – и всичко това, докато се кланяш равномерно като изкуфял папагал - то това значително ще подобри качеството на живота ти в дългосрочен план. Разбира се, тази теория все още предстои да се потвърди в реалния свят, но така или иначе опитите продължават.
- За какво говориш… - Додо чу гласа на Цоци зад себе си, но побърза да й смигне и да направи съзаклятнически знак да си трае.
- Но трябва да отбележим, че въпреки дълбоката убеденост на вярващите, пазарлъците с божествените сили, проведени под формата на молитвен монолог, всъщност са напълно неизпълними. - заключи той. - Това произхожда от един от основните принципи на договорното право: без да има двустранно съгласие на страните по споразумението, едно голо упование, че другата страна ще изпълни своята част от сделката, само при положение, че е чула твоето предложение, в никакъв случай не прави договора изпълним. Понеже богът, или висшата сила, или на каквото там си си избрал да се кланяш, вероятно даже не подозира за твоето съществуване и следователно въобще не се нуждае от услугите ти, всъщност ти няма какво толкова ценно да Му предложиш. А след като едната страна по договора с нищо не може да бъде полезна на другата, това веднагически го прави невалиден. Така че, добре е човек да се замисли дали си струва да си губи времето в тези безполезни ежедневни молитви, или е по-добре да си намери някакво по-интересно занимание. Например да иде за риба. Или защо не да направи още едно бебе на жена си. Ако още му се удава.
Додо най-сетне се престраши да погледне мустакаткото в очите, където съзря единствено лицето на поражението. Обзалагаше се, че и в най-смелите си планове за този разговор, господин Саро не се е осмелявал да си представя, че нещата ще стигнат чак дотук.
За щастие не се наложи да стои така твърде дълго, защото след малко целият керван вече бе на крака, камилите отново напрягаха мишци нагоре по тясната пътека между дюните, а Додо непрестанно усещаше тежкия поглед на Цоци върху тила си. Струваше му се, че думите са на върха на езика й: „Ти наистина ли мислеше всичките тези неща?“ Но въпросът така и не дойде. Колкото до досадния дребен мъж с късия мустак, той повече не посмя да се доближи до тях.

* Калната река, най-великата река - става въпрос за р.Нил


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---


СЪДЪРЖАНИЕ

© Спасимир Радев


Тагове:   доко,


Гласувай:
54



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 922656
Постинги: 245
Коментари: 1453
Гласове: 15156