Атлант, Атлас, Посейд, 6-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).



---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
В най-общи линии, поначало цялото събитие се състоеше в тридневно безспирно наквасване с всевъзможни алкохолни течности и преяждане почти до пръсване с твърда храна - за предпочитане от животински произход и съдържаща възможно най-много мазнини. Сред жителите на Изумрудения град имаше един любим израз: "охранен като след Фестивала". А това говореше само по себе си.
Според някои показания на очевидци, мнозина от участниците в щурия празник дори имали навика да бъркат с пачи пера дълбоко в гърлото си, за да предизвикат гадене, а след неминуемата повторна среща с обилния обяд, наново да се впускат в безжалостно плюскане, докато не се мръкне. След това настъпвал моментът да се отдадат на безразборни плътски удоволствия, като всички светлини умишлено се изгасяли, а другото се оставяло на милостта на късмета. На следващата сутрин нито някой роднина, нито пък познат, имал право да ти търси сметка за стореното. Дотолкова низко били пропаднали страстите на народа, че мимолетното натъпкване до краен предел с необятни количества храна и засищането на нагона се било превърнало едва ли не в самоцел за милионите участници. Поне така твърдеше анонимният автор на очерка, преди някак между другото да добави, че навярно още навремето всичко това е било прилежно планирано от жреците, а и добре дошло за управниците. Защото, съгласно неписаната мъдрост, малко развлечение за народа никога не е излишно. В противен случай той би си потърсил други начини за разтуха, а повечето от тях навярно не биха били по вкуса на никой властелин. Сигурно защото на някакво ниво фантазиите на простолюдието все бяха свързани с разчленяването на някой и друг добре охранен държавник на ситни късчета мръвка.
Там, където властваше Законът на Големите кинти, лишените от каквито и да било кинти се считаха за постоянно дремеща опасност за всеобщия порядък. От народната любов до народната омраза имаше само една малка крачка, както бяха установили управниците на най-великата страна на света. Подобно на почти прелелия язовир, който упорито напъва да скъса преградната стена и да удави плодородните поля, така и с опасността от тълпата най-добрият начин да се справиш бе да я държиш под око, но и сегиз-тогиз да й даваш свобода да се поизлее. За предпочитане в достатъчно широк улей.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---


Следва...

© Спасимир Радев

Пак си вмъкнал така уж небрежно някои мъдрости от живота, като Закона на кинтите...

Ми те атлантите уж много се бият по гърдите колко са цивилизовани и как в тяхната земя властват законите... ама поразпитай ги малко КОИ точно закони имат предвид и винаги се оказва, че Законът на Големите кинти е в дъното на всичко. ;-)