Постинг
28.08.2013 12:23 -
УМНИКА -- 24. Дион VII (4)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 1171 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:38
Прочетен: 1171 Коментари: 2 Гласове:
40
Последна промяна: 09.01.2014 17:38
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Да, винаги има и такава опасност. Трябва да внимаваме какво си пожелаваме. - съгласи се Халана, а бинокълът вече се бе свлякъл сред треволяците встрани от одеялото. - А като си говорехме за музикални инструменти, трябва да ти призная, че най-любима от всички ми е кожената флейта.
Дребната й ръчица вече бе се спряла върху издутината пред белите гащи на младежа.
- Ъ... Кожена ли? - опули се той.
- Да, кожената флейта. Не си ли чувал за нея? - измърка тя.
- Аз... ъ... такова... - заекна Дион, усетил, че кръвта е на път да кипне във вените му.
- Е, нищо де, ще ти покажа. - момичето се прекатури настрана към него и го облъхна с уханен аромат на теменуги. - Тя не е съвсем като другите музикални инструменти. Но не е толкова трудно да я овладееш.
- Щом казваш... - осмели се да промълви младежът, застинал вцепенен така, както си лежеше по гръб с поглед, вперен в космическия безкрай. Топлият й дъх го влудяваше.
- Кожената флейта си плаче за внимание. - продължаваше да реди с мек глас момичето. - Тя иска специално отношение. Да се отнасяш нежно с нея. Налага се да я галиш, да я докосваш съвсем лекичко с устни, за да изкара най-великолепния звук.
Широките гащи прошумоляха, когато ловките пръсти на младата жена се заиграха с това, което се криеше отдолу.
- Ггъг... Не е трудно, казваш? - преглътна отново Дион.
- Не, разбира се. Веднъж хванеш ли му цаката, после всичко си идва на мястото от само себе си. Е, вярно, едни имат повече талант в това изкуство от другите.
- Изкуство, викаш... - промълви той, вече започнал да усеща странна лекота в слабините си.
- Да. Има си техники, които се научават. - мълвеше тя, докато разтриваше бедрата му. - Повечето не са кой знае какво чудо на чудесата. Може би като изключим онова с дълбокото гърло.
- О... - бе единственото, което успя да се изтърколи от устата му.
- Сещаш се. Кожената флейта и по едно друго нещо се отличава от обичайните флейти. - Халана го стрелна с дяволита усмивка и внезапно сграбчи събуденото в гащите му зверче. Дион изпъшка. - Виждаш ли, тя има само една дупка. Но ако знаеш как да използваш пръстите и устните си, можеш да предизвикаш цяла буря от чувства. И звуци, разбира се. Истинска музика за ушите! Чувствена и дива. Тя все се усилва ли, усилва, а накрая достига до бурни овации!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Да, винаги има и такава опасност. Трябва да внимаваме какво си пожелаваме. - съгласи се Халана, а бинокълът вече се бе свлякъл сред треволяците встрани от одеялото. - А като си говорехме за музикални инструменти, трябва да ти призная, че най-любима от всички ми е кожената флейта.
Дребната й ръчица вече бе се спряла върху издутината пред белите гащи на младежа.
- Ъ... Кожена ли? - опули се той.
- Да, кожената флейта. Не си ли чувал за нея? - измърка тя.
- Аз... ъ... такова... - заекна Дион, усетил, че кръвта е на път да кипне във вените му.
- Е, нищо де, ще ти покажа. - момичето се прекатури настрана към него и го облъхна с уханен аромат на теменуги. - Тя не е съвсем като другите музикални инструменти. Но не е толкова трудно да я овладееш.
- Щом казваш... - осмели се да промълви младежът, застинал вцепенен така, както си лежеше по гръб с поглед, вперен в космическия безкрай. Топлият й дъх го влудяваше.
- Кожената флейта си плаче за внимание. - продължаваше да реди с мек глас момичето. - Тя иска специално отношение. Да се отнасяш нежно с нея. Налага се да я галиш, да я докосваш съвсем лекичко с устни, за да изкара най-великолепния звук.
Широките гащи прошумоляха, когато ловките пръсти на младата жена се заиграха с това, което се криеше отдолу.
- Ггъг... Не е трудно, казваш? - преглътна отново Дион.
- Не, разбира се. Веднъж хванеш ли му цаката, после всичко си идва на мястото от само себе си. Е, вярно, едни имат повече талант в това изкуство от другите.
- Изкуство, викаш... - промълви той, вече започнал да усеща странна лекота в слабините си.
- Да. Има си техники, които се научават. - мълвеше тя, докато разтриваше бедрата му. - Повечето не са кой знае какво чудо на чудесата. Може би като изключим онова с дълбокото гърло.
- О... - бе единственото, което успя да се изтърколи от устата му.
- Сещаш се. Кожената флейта и по едно друго нещо се отличава от обичайните флейти. - Халана го стрелна с дяволита усмивка и внезапно сграбчи събуденото в гащите му зверче. Дион изпъшка. - Виждаш ли, тя има само една дупка. Но ако знаеш как да използваш пръстите и устните си, можеш да предизвикаш цяла буря от чувства. И звуци, разбира се. Истинска музика за ушите! Чувствена и дива. Тя все се усилва ли, усилва, а накрая достига до бурни овации!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол