Постинг
17.07.2013 10:53 -
УМНИКА -- 21. Зари VI (3)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 2249 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:35
Прочетен: 2249 Коментари: 1 Гласове:
36
Последна промяна: 09.01.2014 17:35
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Ударите се сипеха от всички страни. Кънтенето на остриетата по ръба на щита зачестяваше, а под него, превита на кравай, Зари се бе спотаила заедно с единствения друг оцелял страж Ашбурад. Само преди минутка неговият щит се бе пръснал на безброй ситни трески, а стоманените обръчи бяха избръмчали във всички посоки.
Изпод съседния щит долетя хриптящото дишане на Жирод Виелицата. Четвъртитата му физиономия надникна само за миг изпод огромния лакът на великана до него, а после веднага се скри обратно.
- Ако скоро не измислим нещо, тука ще си пукнем, така да знаете! - кресна той, без да разчита на отговор.
Всъщност именно от него се очакваше да измисли нещо. Ако той не бе способен да го стори, значи наистина всичко бе изгубено.
Зари стисна очи и за кой ли път изръмжа от болка. Пред погледа й се гонеха шарени кръгове. С мъка се опита да протегне шия изпод щита, за да огледа положението. Трима от вражите бойци това и чакаха. Остриетата на дългите им копия забарабаниха отгоре в търсене на пролука.
За щастие черепът все още бе в ръцете на Жирод. Но не бе ясно още колко време щяха да издържат така. Както можеше да се очаква, числено превъзхождани с девет срещу четири, скоро след началната сирена "Копелдаците" бяха принудени да преустановят яловото си настъпление и да се окопаят на трийсетина крачки от противниковия отвор без никакви изгледи за пробив. А врагът съзнаваше много добре своето преимущество и никак не бързаше.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Ударите се сипеха от всички страни. Кънтенето на остриетата по ръба на щита зачестяваше, а под него, превита на кравай, Зари се бе спотаила заедно с единствения друг оцелял страж Ашбурад. Само преди минутка неговият щит се бе пръснал на безброй ситни трески, а стоманените обръчи бяха избръмчали във всички посоки.
Изпод съседния щит долетя хриптящото дишане на Жирод Виелицата. Четвъртитата му физиономия надникна само за миг изпод огромния лакът на великана до него, а после веднага се скри обратно.
- Ако скоро не измислим нещо, тука ще си пукнем, така да знаете! - кресна той, без да разчита на отговор.
Всъщност именно от него се очакваше да измисли нещо. Ако той не бе способен да го стори, значи наистина всичко бе изгубено.
Зари стисна очи и за кой ли път изръмжа от болка. Пред погледа й се гонеха шарени кръгове. С мъка се опита да протегне шия изпод щита, за да огледа положението. Трима от вражите бойци това и чакаха. Остриетата на дългите им копия забарабаниха отгоре в търсене на пролука.
За щастие черепът все още бе в ръцете на Жирод. Но не бе ясно още колко време щяха да издържат така. Както можеше да се очаква, числено превъзхождани с девет срещу четири, скоро след началната сирена "Копелдаците" бяха принудени да преустановят яловото си настъпление и да се окопаят на трийсетина крачки от противниковия отвор без никакви изгледи за пробив. А врагът съзнаваше много добре своето преимущество и никак не бързаше.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
