Постинг
10.07.2013 10:58 -
УМНИКА -- 21. Зари VI (1)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 2119 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:35
Прочетен: 2119 Коментари: 1 Гласове:
41
Последна промяна: 09.01.2014 17:35
Герент, Диапрепес, Посейд, 3-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ--- - Аз пък мога да ти кажа, че преди да се напъхам в тези доспехи, никога не бях се чувствал по-свободен отсега. - заяви на света като цяло Жирод, сякаш без да обръща внимание на Зари, която вече бе запушила носа си с ръка. - Преди се считах за свободен, но сега знам, че е било само на думи. Сега, когато се сражавам рамо до рамо с простите роби, нещата стоят другояче. - той посочи с края на заострената си метална ръкавица към своя юначен спътник, а Годомукс инстинктивно дръпна лице назад, за да не му бъде отнесен половината нос. - Всичко си имам: храна, подслон и вино, достатъчно пари и много жени. И стотици почитатели, дето крещят името ми с пълно гърло след всяка поредна победа на арената.
Водачът забави крачка и изгледа изпитателно Червената водна биволица. Хлътналите му очи се впиваха в изражението й, сякаш се опитваше да прочете мислите й като на книга. Зари отдавна бе осъзнала, че си има работа с извънредно умен човек, затова склони поглед към земята и се престори, че гледа къде върви, за да не се препъне по неравния коридор.
- Така че хич да не ми ги разправяш тия врели-некипели за свободата! - рече накрая слабият мъж с тръстиковата грива. - Много добре знам какво ти се върти в главата. Ти си роден боец, също като мен. И нямаш търпение да строшиш няколко атлантски глави, за да получиш възмездие. - Жирод забърза крачка, нетърпелив да излезе час по-скоро на бойната арена и да се окъпе в овациите на публиката на великия Герент край Езерата. - Ако искаш да си трошиш главата и да се опъваш на цялата Федерация заедно с всичките й войски, стражи, кораби, саби и пушки - заповядай! Вече сама видя докъде ще я докараш така. Аз пък смятам да продължавам да троша кокалите на враговете си и да цапам с кръвта им прахта по бойното поле под виковете на врещящата тълпа, да вкарвам отсечени глави в проклетия отвор в отсрещния край на арената... и междувременно да ставам все по-богат и известен!
- Но докога? Докога ще трае всичко това? - не се стърпя накрая Заримунари.
- Докога ли? Докато краката още ме държат! И докато онези отвън продължават да врещят името ми и да ми се вричат във вечна любов - ето дотогава! - тросна й се Жирод и почти се понесе в тръс нататък под безспирното дрънчене на метални доспехи и щитове, което го следваше по петите. А пискливият му глас продължаваше да кънти из коридора. - Нима може да има нещо по-героично от "главоблъскането"? Аз поне не се сещам за по-велико занимание!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Следва... Бележки под линия
© Спасимир Радев
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ--- - Аз пък мога да ти кажа, че преди да се напъхам в тези доспехи, никога не бях се чувствал по-свободен отсега. - заяви на света като цяло Жирод, сякаш без да обръща внимание на Зари, която вече бе запушила носа си с ръка. - Преди се считах за свободен, но сега знам, че е било само на думи. Сега, когато се сражавам рамо до рамо с простите роби, нещата стоят другояче. - той посочи с края на заострената си метална ръкавица към своя юначен спътник, а Годомукс инстинктивно дръпна лице назад, за да не му бъде отнесен половината нос. - Всичко си имам: храна, подслон и вино, достатъчно пари и много жени. И стотици почитатели, дето крещят името ми с пълно гърло след всяка поредна победа на арената.
Водачът забави крачка и изгледа изпитателно Червената водна биволица. Хлътналите му очи се впиваха в изражението й, сякаш се опитваше да прочете мислите й като на книга. Зари отдавна бе осъзнала, че си има работа с извънредно умен човек, затова склони поглед към земята и се престори, че гледа къде върви, за да не се препъне по неравния коридор.
- Така че хич да не ми ги разправяш тия врели-некипели за свободата! - рече накрая слабият мъж с тръстиковата грива. - Много добре знам какво ти се върти в главата. Ти си роден боец, също като мен. И нямаш търпение да строшиш няколко атлантски глави, за да получиш възмездие. - Жирод забърза крачка, нетърпелив да излезе час по-скоро на бойната арена и да се окъпе в овациите на публиката на великия Герент край Езерата. - Ако искаш да си трошиш главата и да се опъваш на цялата Федерация заедно с всичките й войски, стражи, кораби, саби и пушки - заповядай! Вече сама видя докъде ще я докараш така. Аз пък смятам да продължавам да троша кокалите на враговете си и да цапам с кръвта им прахта по бойното поле под виковете на врещящата тълпа, да вкарвам отсечени глави в проклетия отвор в отсрещния край на арената... и междувременно да ставам все по-богат и известен!
- Но докога? Докога ще трае всичко това? - не се стърпя накрая Заримунари.
- Докога ли? Докато краката още ме държат! И докато онези отвън продължават да врещят името ми и да ми се вричат във вечна любов - ето дотогава! - тросна й се Жирод и почти се понесе в тръс нататък под безспирното дрънчене на метални доспехи и щитове, което го следваше по петите. А пискливият му глас продължаваше да кънти из коридора. - Нима може да има нещо по-героично от "главоблъскането"? Аз поне не се сещам за по-велико занимание!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Следва... Бележки под линия
© Спасимир Радев
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
