Постинг
21.05.2013 23:45 -
УМНИКА -- 17. Доко VI (3)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 1439 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 17:33
Прочетен: 1439 Коментари: 0 Гласове:
39
Последна промяна: 09.01.2014 17:33
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Все така облегнат на парапета зад себе си, зловещият Валиладур ва-Ролатар извади малко огниво и се приготви да го запали. Пред него няколко страници сред книжната купчина се разлистиха на вятъра.
- Забравете за всичките онези измислени идоли, които цял живот са ви набивали в главите! Още от малки са ви водили в местния храм във вашия град или село, да се поклоните пред измислените каменни статуи на отдавна споминалите се Предци, или да запалите някоя лампа пред олтара на Огнения бог, или пък да забучите по една клечка в земята и да се надявате, че от нея ще поникне нещо, сякаш така ще умилостивите Майката и ще я накарате да ви пощади при следващото природно бедствие. - татуираното му лице се намръщи. - Но истината е, че нещата не стават така. Вече сигурно сте го осъзнали. Нищо на този свят не се случва по някаква причина, а още по-малко пък зависи от вашите действия. Всичко става напълно случайно! Включително и вашето раждане. Вие сте просто една пренебрежима цифра в едно безкрайно дълго уравнение, попаднала в него благодарение на щастлива случайност. То може да съществува и с вас, и без вас. Винаги го е имало и ще остане тук далеч, след като изчезнете. На Вселената не й пука дали вие сте тук и сега, или някъде другаде и по някое друго време, или въобще никога няма да се появите никъде. Не й пука!
- Тогава какво да правим с живота си? Въобще какъв е смисълът да се живее? - обади се някой.
Додо рязко се извърна, различил познатия глас сред тълпата. Да, това отново бе онзи, нахалният младеж със сламенорусия перчем, който се бе оказал такъв досаден трън в петата на заклинателя Кашмарунд. "Тъкмо се чудех къде ли потъна този", помисли си бегианецът.
- А, виж. Това е един много добър въпрос. - ухили се проповеднукът. - Как Ви беше името, драги?
- Дион Пиронел ва-Линомалия на Вашите услуги.
- Добре, Дион. В това е голямата мистерия. Всеки трябва сам да потърси смисъла за себе си. - зяви Валиладур. - Защото за всеки той е различен. За теб може да се окаже да помагаш на слабите. - посочи нейде из множеството лица. - За теб пък - да дариш потомство на мъжа си. Да отгледаш деца и да им предадеш своята мъдрост. Или просто да се радваш на всеки миг, който случайността ти е отредила на този свят. - той пак разпери ръце. - Във всеки случай смисълът не е да следваш правилата на някакви други хора, които те са си изсмукали между пръстите и са ги записали в някаква дебела книга преди хилядолетия, само защото така им е било угодно и защото са искали да нагласят играта в своя полза.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Все така облегнат на парапета зад себе си, зловещият Валиладур ва-Ролатар извади малко огниво и се приготви да го запали. Пред него няколко страници сред книжната купчина се разлистиха на вятъра.
- Забравете за всичките онези измислени идоли, които цял живот са ви набивали в главите! Още от малки са ви водили в местния храм във вашия град или село, да се поклоните пред измислените каменни статуи на отдавна споминалите се Предци, или да запалите някоя лампа пред олтара на Огнения бог, или пък да забучите по една клечка в земята и да се надявате, че от нея ще поникне нещо, сякаш така ще умилостивите Майката и ще я накарате да ви пощади при следващото природно бедствие. - татуираното му лице се намръщи. - Но истината е, че нещата не стават така. Вече сигурно сте го осъзнали. Нищо на този свят не се случва по някаква причина, а още по-малко пък зависи от вашите действия. Всичко става напълно случайно! Включително и вашето раждане. Вие сте просто една пренебрежима цифра в едно безкрайно дълго уравнение, попаднала в него благодарение на щастлива случайност. То може да съществува и с вас, и без вас. Винаги го е имало и ще остане тук далеч, след като изчезнете. На Вселената не й пука дали вие сте тук и сега, или някъде другаде и по някое друго време, или въобще никога няма да се появите никъде. Не й пука!
- Тогава какво да правим с живота си? Въобще какъв е смисълът да се живее? - обади се някой.
Додо рязко се извърна, различил познатия глас сред тълпата. Да, това отново бе онзи, нахалният младеж със сламенорусия перчем, който се бе оказал такъв досаден трън в петата на заклинателя Кашмарунд. "Тъкмо се чудех къде ли потъна този", помисли си бегианецът.
- А, виж. Това е един много добър въпрос. - ухили се проповеднукът. - Как Ви беше името, драги?
- Дион Пиронел ва-Линомалия на Вашите услуги.
- Добре, Дион. В това е голямата мистерия. Всеки трябва сам да потърси смисъла за себе си. - зяви Валиладур. - Защото за всеки той е различен. За теб може да се окаже да помагаш на слабите. - посочи нейде из множеството лица. - За теб пък - да дариш потомство на мъжа си. Да отгледаш деца и да им предадеш своята мъдрост. Или просто да се радваш на всеки миг, който случайността ти е отредила на този свят. - той пак разпери ръце. - Във всеки случай смисълът не е да следваш правилата на някакви други хора, които те са си изсмукали между пръстите и са ги записали в някаква дебела книга преди хилядолетия, само защото така им е било угодно и защото са искали да нагласят играта в своя полза.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
