Амаз, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Жената, драги мой, е призвана да прави живота на мъжа интересен. А както всички знаят, да живееш в интересни времена си е цяло проклятие. Така че много внимавай какво си пожелаваш! - дали от тежкия вкус на опиума или от неприятната мисъл, Осет направи кисела физиономия и изфъфли с набъбнал език: - От мен да знаеш, драги. Каквото и да правиш, жените винаги накрая печелят. Колкото и усърдно да се стараеш да ги убедиш в правотата си, те винаги излизат победители. Дори да им кажеш, че две плюс две прави четири, ако те решат, че прави пет, значи е пет. И сметало да им набуташ в ръцете, накрая тяхната математика печели срещу твоята. Така че най-добре си седи кротко, джвакай си дъвката и ги остави да си изприказват каквото имат за казване. Нека си говорят, докато накрая се уморят. Може и да им отнеме няколко дни, но поне после ще имаш малко тишинка. - сетне като че му хрумна една идея. - Или пък защо не им отстъпиш колесницата до края на деня да идат до града на пазар, да си купят по някоя дрешка? Ще имаш осигурено спокойствие поне до вечерта. Можеш да идеш на лов със соколи, или да събереш момчетата и да идете да ограбите някое село. Вярно, като се върнат после женорята, ще бъдат много изморени и затова крайно изнервени и всичкото това блаженство ще ти излезе през носа, но какво пък. Само не бързай да отваряш капака на сандъчето, да не получиш пак някой удар!   Дочул далечно потропване на дървени чепици, Осет побърза да изплюе дъвката в посока на двете котки, а Асул Грозния и кафявата му мацка прекъснаха своето сластно занимание и подскочиха със стреснато мяукане.   - Една, две или три жени - все тая! И без това вече си се прецакал. - заключи Осет и побърза да си придаде хрисим вид.   Хърбавият черен котарак го изгледа с презрение и като му обърна гръб, се отдалечи с бавна надменна стъпка. После изглежда размисли и приседна в най-далечния и тъмен ъгъл на широката шатра. Двете му жълти очи не се отделяха от своя стопанин. Изглежда котакът предчувстваше, че е на път да стане свидетел на нещо твърде интересно.   - Е, хайде, давай, драги. Ожени се! - викна след него Осет Пясъчния сокол. - Ако попаднеш на добра жена, може и да те направи щастлив. Ако ли пък ти се случи лоша, което е много по-вероятно, може поне да станеш философ. Или пък борец за справедливост. Или просто борец. А защо не и философ-борец. Също като мене.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---



> Следва 15 глава.

Бележки под линия

© Спасимир Радев

Извинете ме, но тук има грешка. Това не са Синовете на Слънцето.
Синовете на Слънцето не са убийци!
Много се потресох и не разбирам защо на хората им е необходимо да "сътворяват" такъв всят, който е в плен на разрухата, смъртта, жестокостта и човекоубийството.
Аз не го приемам. Моят свят е друг.
Простете за "нахлуването" ми.

Съжалявам, че фактът, че светът е пълен и с лошо, а не само с добро, толкова много те огорчава - но това е положението. Винаги е било така - както в наши дни, така и в стари времена. Не знам в кой свят живееш и вероятно не е моя работа да питам. Но като се огледаме, ще установим, че нашият свят не е толкова възвишен, колкото ни се иска. А не виждам причина и светът от някоя такава история да е кой знае колко по-различен.

Не съм сигурен за кои точно синове си мислиш, докато говориш за Синовете на слънцето от тази история. Възможно е съвпадение на името, не знам. В този случай можеш да откриеш доста прилики между тази организация и някои хора от нашия, реалния свят. Който, разбира се, за жалост никак не е лишен от зло.

но за жалост виждам как злото като бурен превзема
пространството...

случайно ли са с тюрбани ?
Някаква аналогия се набива на очи и малко на демагогия ми намирисва.
Ако не е случайно де...

Първо - тюрбаните и забрадките на главата и изцяло белите дрехи по тялото са абсолютно наложителни, когато живееш на място с постоянни пясъчни бури и навън е 40 градуса.

Второ - паралелите в тази история с нашия свят са доста многобройни и се простират далеч отвъд тюрбаните (да напомня за облеклото и на колонизаторите атланти, които също досега не са си заслужили кой знае какви адмирации, тъй като очевидно не се отличават с особена хрисимост, да не говорим пък колко им е чуждо качеството искреност). Така че всичките тези прилики не са никак случайни - а целта на цялото занимание е донякъде и пародиране на нашия, реалния свят.

И трето - за да са така кръвожадни, очевидно си имат основателни причини. За някои от които вече загатнахме, а и много от тях ще продължават да се разкриват в течение на историята. Но да не издавам повече.

За популизъм не знам. Вече обясних мотивите си.

:) Ние сами творим света си. Ако в съзнанието на хората владее разрухата, то това е и техният реален свят. Мислили ли сте, че това, което занимава съзнанието ви, се претворява по някакъв начин в реалността. Това е енергия, която вие насочвате в определена посока и така сътворявате светове. Видими или невидими.
Да, светът на хората в повечето случаи е жесток и грозен, но това не означава, че и аз трябва да приема да бъда такава и да поощрявам злото.
Аз живея извън човешкия свят и да, тежи ми, когато се сблъсквам с него.
Всеки има своя свят, нормално е да се различават.
Синовете на Слънцето са онези, които живеят в светлина и любов, извън човешкия ад. Те стоплят земята, както и самото Слънце я стопля и ражда живот...
Няма повече да се намесвам тук.
Но само искам да кажа, че ако ние не се борим за Доброто, няма кой!
Ако ние занимаваме съзнанието си със злото, такъв ще е светът ни - ако не направим нещо, за да го променим?
Ето един малък пример от моя свят.
......................................
Едно дете опитва да открие

В тъмното разцъфнали Цветя

И от Небето Светлина да пие -

Да засияе в мрака на нощта

Едно дете върви в безкрайни

Огреяни от Слънцето поля

И вижда скритите в земята тайни -

Докосва го невидима Ръка

Едно дете сред Хълмовете тихо

С Щурците пее до зори

А Залезът го гали по косите -

Изпраща във Душата му искри

Едно дете отново днес намира

Обичния си светъл дом във Планината

И радост от Сърцето му извира -

То слуша как тупти Сърцето на Земята

Едно дете притихнало очаква

Да се слее с ритъма на Вечността

И като птица литва в Небесата -

Свободна Птица, детската Душа.

...................................................
Лека нощ

> Аз живея извън човешкия свят и да, тежи ми, когато се сблъсквам с него.

:-O

Без зло няма и борба в името на доброто. А без борба няма и развитие, а само застой и безвремие.

Е, дайте да вършим злини, че после да се борим срещу тях и да търсим доброто...
За мен това е лудост. Защото доброто го имаме "по дифолт". Когато хората се отказват от него, с подобни "оправдания", е жалко...

П.П. Не знам какво е :-О - ако е учудване, то аз съм длъжна да уточня, че става дума за живеене извън приетите сред човеците "ценности" /нарочно слагам в кавички/, защото хората приемат за нормално да рушат и замърсяват света си и душите си със зло, а после, като дойде страданието до главата им, плачат и се тръшкат, защо. Ами, всичко е следствие от избора на "ценности".
...
ХОРА, ДОКАТО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ПРИЕМАТЕ ЗЛОТО ЗА НЕЩО НОРМАЛНО, И ДОРИ ЗА "НЕОБХОДИМО", СВЕТЪТ ВИ ЩЕ СЕ РУШИ ВСЕ ПОВЕЧЕ И НАКРАЯ НЯМА ДА ИМА КЪДЕ ДА ЖИВЕЕТЕ. НИТО ФИЗИЧЕСКИ, НИТО ДУШЕВНО. ЩЕ ВИ БЪДЕ ОТНЕТ СВЕТЪТ, КОЙТО ВИ БЕ ПОДАРЕН, ЗА ДА ГО ИЗПЪЛНИТЕ С ДОБРО И ЛЮБОВ. И ЩЕ ОСТАНЕТЕ В РАЗРУХАТА И СКРЪБТА, И САМИТЕ ВИЕ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕТЕ В РАЗРУХА И СКРЪБ, НЕОБРАТИМО. ПОМИСЛЕТЕ ЗА ТОВА!

Между признаването на факта, че злото съществува и че трябва да се борим с него - и предполагаемото твърдение (което никой тук още не е изказвал), че трябва да се "откажем" от доброто, има съществена разлика, която би трябвало да може да се забележи без особено усилие.

Аз лично предпочитам да мисля, че нищо на този свят не се дава даром - за всяко добро нещо си струва да се бориш.

Приемайки в съзнанието си зли образи, ти реално се отказваш от доброто, независимо дали си даваш сметка за това...
Аз и по-горе казах: каквото занимава съзнанието ти, то "покълва" в теб и става реалност.
Моята реалност е добра и красива и чиста, това е изборът ми. Когато хората "творят" ужасии, жестокости, смърт, дори и да е само в съзнанието, дори и да не го реализирате в действителността...аз просто не разбирам защо имате нужда от това.
Светът навън е достатъчно ужасен и жесток, за да "подклаждате" злите образи, да ги "развивате", да им давате "поле на действие" и сила.
Представете си, че това, което пишете, стане реалност.
Ще ви хареса ли да попаднете в такава реалност?
Аз искам да променя тази реалност и да превърна света от ад в рай. Онзи рай, който хората поради безумието си са изгубили и съсипали.
...

За да покажеш борбата срещу злото, първо трябва да покажеш как изглежда злото - за да може да бъде разпознато. Като си затваряш очите за него, то в никакъв случай няма да изчезне от само себе си, колкото и силно да ти се иска това.

Що се отнася до реалността - не знам за твоя свят, но тук, в реалния свят, тя може да бъде и далеч по-зловеща от гореописаното.

Ок, както кажете :))
Ето малко красота, от "другия" свят.
Останете със здраве
http://www.youtube.com/watch?v=CZDUvFDp6lo