---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Ех, Нези. Колко малко знаеш за нещата по света! - успя да изрече между два пристъпа. - Слушай какво ще ти разкажа за това, което съм чувала от моряците преди време у дома, а и от търговците в страноприемницата на Гилдон. Сигурно знаеш как някои охранени богаташчета обичат да използват израза "гъшият пастет на моретата", когато говорят за кралските скариди например?
- Да. Е, и? – присви очи Незеири.
- Всъщност ако си направиш труда да ги поразпиташ малко по-обстойно, скоро ще установиш, че за тях най-вкусният деликатес е делфинското месо. - забелязала изуменото изражение на момичето, тя побърза да продължи. - Какво, да не би да си си въобразявала, че онези тъмни искрящи силуети са били някакви си невзрачни рибки? Говоря за онези, дето така весело и буйно подскачат над вълните току пред рибарските лодки. Сещаш се - сигурно често си ги виждала недалеч от кея, докато си се разхождала с господаря си посред обяд. Да не се заблуждаваме. Това са били именно кралете на морето.
- Делфините? – бавно поклати глава зеленооката.
- Именно! - кимна Зари. - Всъщност делфините често обичат да си подскачат насам-натам, когато са развълнувани. Или просто ей така, защото могат. Особено ако лодката се мъкне из плитчините, които хитрите рибари предварително са заградили с широките си мрежи и са натъпкали със скариди и други разни лакомства, на които сивите зъбатковци с вечно ухилените физиономии не могат да устоят. А там са толкова лесни за хващане! Ти какво си мислеше, че означава онзи надпис "топла супа - специалитет на готвача!", който нескопосаният слуга беше нашарил с тебешир върху дъската на входа на онази кръчма край кея? Кралски скариди ли? Не, ставаше дума за друг крал! Кралят на морето!
- Но това е ужасно! - отрони Незеири, а очите й така се бяха оцъклили, че сигурно всеки миг щяха да се изтърколят от орбитите си.
- Неведоми са навиците на богаташите, драга моя. - мрачно изрече Зари. - В някои особено заможни среди има странен обичай да се отглеждат малки делфинчета. Те остават в плен през целия си живот и никога не виждат широкото море. С времето се приучват да живеят край хората и да им се подчиняват. Накрая стават като домашни любимци – подскачат, когато им заповядаш, и пляскат с перки, когато им направиш знак. Те са само жалка сянка на гордите крале на морето.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 Следва 13 глава.
Бележки под линия

© Спасимир Радев

доста са ти дълги откъсите, а нямам време в момента до го дочитам. Разказът е доста скопосен, гладък и диалогът върви добре. Което обикновено мъчи разказвачите.
Нямаше да е лошо да ги избегнеш някои брадясали клишета, които просто дразнят: облачетата са пухкави, небето е безбрежно,бурята зловеща и т.н. Освен това някои алогизми дразнаят - например Зари обяснява на другата усещанията по време на крушението не знам колко време след като са го претърпели. Нормално би било да й го каже още дето се вика след спасението им.

Благодарности! Ето, точно на такъв вид обратна връзка с читателя се надявах от доста време!

Ще се постарая да ги пооправя тези неща, особено клишетата.

Дължината на главите е донякъде очаквано нещо - все пак това си е замислено като сравнително стандартна по размер книга (макар и очертаваща се като доста дебеличка).

Само един въпрос: дали не е необходимо да "сгъстя" малко действието? В смисъл, дали не се развива твърде протяжно и с прекалено много описания? Оттук не мога да преценя, можеш ли да предложиш някакви впечатления?

Не разбрах точно какво имаше предвид за алогизма със Зари - за коя част говореше? Струва ми се нормално все да се връщат към травмиращото събитие в продължение на няколко дни, след като е отминало...

само ще спечели повествованието от едно "сбиване", вкл и на диалога, не само на подробните описания. Може би съм пристрастен, защото обичам по принцип по-стегнатите форми, но мисля че - Да.
а иначи: относно алогизма- Значи така, Зари, след като е впечатлена от срещата с мъжикия делфин, започва едно обсъждане на делфините като феномен с Незеири. ОК, макар и малко разводнено. Обаче, в един момемнт тя се присеща и започва да разказва за странното усещане, което я е било обхванало покрай същите делфини, когато лодката потъва...В същото време, видно от сюжета, е минало доста време от крушението( ядат кокоси, убиват пилета, търсят вода и пр) Ами ако е било толкова впечатляващо, толкова необичайно, толкова възхитително както го обяснява това усещане - би трябвало Зари да го сподели още при самото спасение на острова, а не да минават не знам колко дни. Това имах предвид

Това усещане не го споделя Зари, а Нези - тя си е въобразила, че делфините са й говорели някакви работи, докато са ги спасявали. Зари е скептична и в общи линии й отвръща "вече говорихме за това - и това са пълни глупости" - т.е. не им е за пръв път да го обсъждат.

Това, което им е за пръв път, е случката с Нези и нахалния делфин - а тя е съвсем прясна (от предната вечер) и е именно събитието, което предизвиква Нези да подхване отново темата за "благородните" делфини. Защото те явно проявяват някакъв интерес към съдбата на двете жени и ги следят. И този път Зари й заявява: "това сме го обсъждали и преди, но хубаво, въобразявай си разни врели-некипели щом така ти отърва". :)

За сбиването на действието и на диалозите - приемам препоръката! От известно време имам такова едно съмнение, че пиша прекалено разводнено и нещата биха могли да се "кондензират" повече. Хем ще се скъсят главите от сегашните средни 25 стр. на глава, хем действието ще стане много по-интензивно и така ще мога да покрия повече събития наведнъж. Защото цялостната история е наистина много мащабна.

Благодаря!

Когато човек си има свой собствен стил, по-добре да не го променя, иначе ще се превърне в един подражател на другите и ще си изгуби самобитния облик.

В стремежа си да забързат действието някои се превръщат в телеграфни репортери. Препускат през събитията, а в цялата работа най-важното им се губи. По-философските отклонения тука са най-важното, макар и по-разтеглени. А не екшъна.

Тук, в блог.бг този вид дълги текстове са по-трудни за възприемане, но проблемът не в самия текст.
Лесно четяеми и интересни глави. Не бих посъветвала кондензиране. Я във Властелина какви по-дълги и тегави описания има и пак е интересна книга.
Лично мнение все пак :)

Пак ме хвърли в размисъл. Имаш право, като се замисли човек.

Е, какво пък. В новата глава съм запазил стила.

"- Ами... след като го погалих отпред, оная му работа изведнъж щръкна. - смутолеви Незеири. - Приличаше на черпак. Все едно искаше да загребе и..."
С тоя цитат добре се посмях. Верно обаче, че пише, че делфините понякога имали сексуално поведение насочено и към други животни, дори хора, не го знаех това!:))
Позачетох се за символиката на делфините. Знам отпреди, че ако видиш делфин на сън, вещае смърт... Затова ми е много странно как в реалността символизират сила, скорост и, едновременно с това, безопасност, благородство и свобода. Както и да е...
teatre, крачката между приятелството и любовта започнала с изгаряща страст май е една нощ под звездното небе, след като си строил през деня сал, така ли стана работата?:)) В тая двойка Зари ми прилича на мъжа, а Нези - жената която винаги следва "Главата":))
Тия дни ще се опитам да наваксам и с останалите глави!
Спокойна нощ и хубава нова седмица от утре,

Ели

Ми тя Зари май има бая опит в опрашването на мъже и жени докато работеше в онзи бардак. Нали това й бяха основните задължения там.

Има много документирани случаи на палави делфини дето се опитвали да си заврат муцунките в банските на разни жени дето се гмуркали. ;)