Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Каквото и да си говорим, черните патрулни лодки на Бреговите бяха истинско произведение на военното изкуство. Те се плъзгаха по морската повърхност, също както водна змия се прокрадва по водата, показала само върха на муцунката си, готова с мълниеносен скок да се изстреля напред и да сграбчи нещастната си плячка. Те имаха множество приложения, а преследването на бракониери и контрабандисти из пограничните брегове на Федерацията дори не бе в челната петица на най-важните им предназначения. Макар че никой градски Управник не би си го признал, на всекиго бе ясно, че черните лодки служеха основно за надеждни платформи, върху които в открито море да става обменът на незаконни стоки срещу тлъсти кесийки с жълтици. Ако искаш тайно да се срещнеш с търговски съдружник, без много-много това да се разчува където не трябва, най-добрият начин е да уредиш една-две от черните лодки да излязат на обиколка някъде в морето и да се увериш, че ти ще си на борда на едната от тях. Търговията с опиум от Кафевите земи например процъфтяваше именно в такива отдалечени ъгълчета на Федерацията като изобилният Ог или обраслите със зелени джунгли по-малки острови Аталия и Ейр, които също се водеха част от тази позабравена от централната власт провинция. Именно натам сега се надяваха да се отправят оцелелите Дъщери на Ку на път обратно към родните си земи. Пък нататък – каквото ятаган покаже.
Говореше се дори, че доходоносното сътрудничество с многобройните контрабандисти и даже взаимоизгодните отношения с пиратите, които понякога се навъртаха из тези проливи, се бе превърнало в основен поминък за все по-набъбващата бюрокрация в тази част от атлантските земи. Стига всеки да си плащаше съответния дял на когото се полага, никой не закачаше никого за нищо, а в ежегодните доклади на Управника на Бибун можеха да се различат такива данни, че ако някой въобще се напънеше да им вярва, то отсамните брегове на Ог се оказваха сред най-изрядните гранични райони на Федерацията. А това можеше само да радва онези охранени големци с пурпурните тоги, които бяха накацали като ято папагали по абаносовите пейки в Изумрудения дворец в безкрайно далечния столичен град и си въобразяваха, че от Голямата дузина наистина зависи нещо.
А защо ли лодките бяха черни? За да не се набиват на очи, естествено.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Следва...

Бележки под линия

© Спасимир Радев

Спасени!

Първо, трудно се четат дълги произведения. Блогърите предпочитат пет реда. Обикновено те са писатели, а не читатели.
Второ, че ти липсвам.
Спирам да охарактеризирам романа, за мен е или бъдеще в миналото, или спомени от бъдещето, демек "фентъзи".
Преди споменах "двойната реч". Написаното ми звучи провокативно евфеминистично, още повече че действието се развива току под хълбоците ни, и а-а-а-а да обърка и да замотае събитията.
Отдавна вече не се учудвам, че никой на вниква в дълбочината на текста, а се плъзга по повърхността и гледа да отбие номера с някакво коментарче. Същото се случва и с коментарите. Четат се, но не се разбират. Когато казах, че имам достоен заместник, нямах предвид влюбената река, а съвсем друга девойка – шпиониращата пепеляшка.

Да те питам все пак – каква е целта на упражнението? Какви празнини запълваш с този текст?

Написано от
Иранони
Блог, след храна, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

Наясно съм, че повечето хора не са склонни да отделят много време и внимание да се задълбочават в по-обширни текстове. Това е нормално. Но това не е и целта ми тук.

Целта на този блог е да "складирам" в него главите на книгата, която в момента пиша. Един вид, да се развива пред очите на онези сред читателите, които са склонни да проследят една по-дълга история и ако имат желание, да ми помогнат да я подобря в процеса на писане с някой и друг полезен отзив в коментарите.

След това може да я предложа за издаване. Всъщност според замисъла, тя е само първата от цяла поредица - "Векът на Лъва".

Да издам малко подробности: планирана е да има 27 глави. Като цяло това прави малко под 700 страници, т.е. си е тъкмо колкото една доста дебела книга.

Така че за мен не е особено важно колко хора четат, как четат и дали въобще четат. Макар че естествено би ми било от полза да чуя някое и друго предложение по текста. Все пак историята не е изсечена в камък - тя подлежи на развитие и съм склонен да правя промени, ако някоя идея ми се стори достатъчно уместна и ако реша, че би развила историята по интересен начин. Но като цяло развитието не само на първата книга "Мишока", но и на цялата поредица е в общи линии вече измислено. Това, че ще се развива на много страници, може само да ми носи по-голямо и по-дълго удоволствие.

Надявам се нямаш нещо против начина, по който съм решил да използвам собствения си блог.

Защо например "Фараон" на Прус не е наречен фентъзи? По външни белези Мишока също описва невъзможно и неслучило се общество :) като египетското, но повече приличащо на руското от края на 19в., във Фараон.
(отказвам да те сравнявам с Болеслав Прус, обаче :)))
Та, дали египтиадата звучи провокативно евфеминистично? И каква празнина е запълвал Прус?

Добър въпрос. За празнината, имам предвид. Ако погледнем от подходящия ъгъл, не се ли оказва, че зад написването на всяка творба е стояла някаква потребност на автора й? Иначе за какво ще седне да пише? Ами потребността не е ли свързана с празнина, липса? Може би зад идеята на "фентъзито" като жанр се крие потребност да се направи контраст със сивотата на обикновения живот в реалния ни свят - което си е вид празнота, която копнее да бъде запълнена? ;-)

Думата е "евфемистично". Дума "евфеминистично" няма. :)

Нека не бъдем толкова сигурни, че това общество е невъзможно и неслучило се. Ако теорията за Мултивселената се окаже вярна, то би следвало да съществуват безкрайност на брой възможни реалности и в поне една от тях нещо, което според теб съществува само във фантазиите ти, може да се окаже реално. Просто е като квантова физика! :-))

Ще я зачекнем и тази тема тук, но да не бързаме...

Добър вечер или по-скоро трябва да кажа Добро утро :))
Аз не разбирам от квантова физика, но действието така като чета си ми изглежда много реално. Сещам се за картите, които бяха представени в началото на книгата. Ако нещата бяха стил Фентъзи, определено картите нямаше да отразяват континенти наподобяващи съвременните, с някои различия, все пак действието се развива преди настоящата реалност и до колкото се сещам имаше и една глава, в която изчезнаха онези журналисти до Пловдивското село, та там действието май беше малко след настоящата съвременност. Така че, струва ми се твърде реално си е представено действието в книгата, затова е лесно да бъде възприето от читателя. Фентъзито за мен са книги от типа на "Властелина на пръстените" - джуджета, елфи, магьосници и други подобни. Тук такива герои няма. Дори структурата на племената (Народа на Ку примерно) може да ти асоциират племенни структури, които сме гледали в разни документални филми за племена в южна и северна Америка.
А относно разгорялата се дискусия каква празнота запълва teatar-a - > защо трябва да запълваш празнота пишейки книги? А може би това е проява на афинитета му към приключения, към споделяне и разкриване на загадки (аз например това го нося у мен от дете), към надникване зад материалния свят, зад реалността в която сме се случили и сме призвани да живеем... Аз лично това повествование не го усещам като запълване на празнина, поправи ме teatar ако греша - > аз лично го възприемам като магически опит за преплитане на познания от различни области на обективната ни действителност в контекста на една обстановка, която би предразположила читателят едновременно да релаксира докато чете, да си вдига адреналина на моменти, да мечтае в други мигове, въобще да премине през сложна палитра от емоции, чувства, картини, усещания, докато пътува през моретата, пустините, зелените поля и... времето и пространството...
За тази вечер съм до тук. Утре продължавам и с интерес ще проследя какво се случва със Зари, но много ми е интересно каква е работата и с отвлечените журналисти.... teatar, не мина ли вече доста време от както ги отвлякоха.... Кога ще разберем какво се случва с госпожица Налбантова? :))
Поздрави от мен и усмихнати сънища, а от утре хубава нова седмица!
Ели

С журналистите и Матейчо ще се срещнем пак в 16-та глава. Неговата времева линия се развива малко по-бавно и разредено от останалите и е замислена да протича през всичките предстоящи книги като една обща, свързваща линия, в която събитията се развиват в нашето време.

Наистина няма дракони, джуджета и магии в тази история. Защото се предполага да се е развивала в нашия, реалния свят - макар и преди много, много години.