---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Виж, какво ще кажеш да зарежем тая работа с прането и гладенето? - бързо изстреля той, преди да е успял да осмисли думите си. - Защо да не бъдеш отново модел поне още веднъж?
- Какво имаш предвид? - тя го стрелна със сините си очи и припряно се пресегна да оправи една палава бронзова букла на челото си.
- Ами, виж какво. Първо да ти се представя, защото предния път като се видяхме... ами, ти не каза нито думичка и си тръгна толкова бързо. Казвам се Дион Пиронел ва-Линомалия. И се уча, за да стана гений, така да се каже.
- Ха-ха! - засмя се весело момичето. – Много скромни планове имаш пред себе си.
- Може и така да се каже. - съгласи се Дион.
- Дано да успееш да се изучиш за, хъм, гений. – каза тя. - Аз съм Халана. И впрочем съм родом от един чифлик, който не е много далеч от Линомал. Може би на не повече от пет левги.
- Светът е малък, а? - смигна й той.
- Да, може така да се каже. - кимна Халана и двамата се засмяха. - А какво имаше предвид с това, да бъда модел още веднъж?
- А, да. Слушай, днес Майстор Адело ме отстрани от площадката на гърба на Храма на Предците. Нали знаеш, където в момента рисуваме битката при Хелимен. Според него било недопустимо да използвам гениални похвати и да придавам дълбочина на образите. Или нещо такова.
- О, съжалявам. - въздъхна със съчувствие момичето, без да разбира и думичка от това, което чуваше.
- Недей. - каза Дион. – Всяко зло за добро! Сега мисля да нарисувам своя собствена картина. Лично мое творение. Без никой да ми се бърка. Разбира се, първо ще трябва да прекарам няколко дни в имението на баща ми и да изтрая всичките старчески тъпотии, за които можеш да се сетиш. Но после като се върна, веднага се захващам с картината. Ще я рисувам вечер, след уроците в школата. Вече съм подготвил платното в квартирата ми. Намира се на...
- И какво ще има на тази картина? - прекъсна го Халана.
- О, като за начало, никакви битки! Мисля да бъде... ами, мисля да нарисувам най-прекрасната жена, която съм срещал някога на света. – той я погледна изпод вежди. – Е, какво. Ще ми помогнеш ли?
- Но как бих могла? Къде ще я намеря тази красавица?
Дион духна нагоре към носа си и щръкналият златен кичур, който закриваше едното му око, послушно отхвръкна към челото му.
- Ама какви ги говорите, госпожице. Та тя сега стои пред мен!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

> Следва 12 глава.

Бележки под линия

© Спасимир Радев

Може би под влияние на вашия мишок, писах за мишоците ,подвизаващи се в историята. Само, че те са в трупата на друг театър, на лъжите!

Хубаво ми дойде тази глава за лека нощ...
Имам да наваксвам...
Дано успея до края на седмицата...
Привет (!)
Как си, teatre? :)
Замислих се накрая - > вероятно всяка жена би изпитала радост да чуе финалните строфи на Дион... А така да ми се иска (често) да не съм романтичка, а реалистка и да си дръпна щепсела и да се изключа...
Не ми хареса грубото отношение на учителя, ама си е доста реално... И се замислих - > себичността ръка за ръка с гениалността и известността ли върви? Всички ли признати таланти са себични? Бррр настръхвам при мисълта за това негативно качество у хората... Няма лошо да имаш усещане за собствена ценност, но когато натрапваш това усещане на другите и то по един доста брутален, груб и на места откровено обиден начин, няма как да се надяваш на уважение, колкото и да си гениален... Дори струва ми се гениалността (и в този смисъл различността от масата) би следвало да предпоставя по-голяма толерантност, тактичност, позитивност към другите членове на обществото - > точно онези членове, които са оценили гения...
Ох, пак се разбърборих, а вече доста ми се спи...
Пак ще дойда, teatre! Спокойна нощ,

Ели

Учителят ми напомня за един началник на строителна бригада, за който ми разказа един колега. Един подчинен му предлага по-добър начин за изработката на нещо си, но началникът му заявява, че по проект нещата трябва да станат точно както е наредено отгоре - и точка. Дори и да си най-големия гений и да предложиш уникално решение на задачата, системата просто те принуждава да си стоиш в отредените ти коловози и да изпълняваш заповедите - колкото и малоумни да са те.

Право казваш за себичността на гениите. Но ми се струва, че Учителят няма за цел да си спечели любовта на учениците си. Неговата задача е да направи от тях едни посредствени, но преуспели творци. И той не подбира средствата си, похватите си и тона си, за да го постигне. Защото посредствената находчивост, примесена с праволинейна пробивност, изглежда е най-цененото качество в един материалистичен свят. ;-)

В новата глава ми препоръчаха да посгъстя малко действието. Занапред главите може би ще са малко по-кратки и поносими за четене. Но и така имаш за наваксване! :-)