---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Зари не усети кога някой навярно също толкова заблеян минувач се приближава отстрани към нея, обърнал й гръб, без да гледа в краката си. В следващия миг двете жени вече се бяха блъснали една в друга и с болезнено охкане тупнаха тежко на земята.
Другата бе по-дребничка и също така тъмнокожа като нея. Но Зари бе свикнала всички останали да й стигат най-много до шията, така че както я гледаше, приседнала връз тлъст хълбок върху тревистата пръст на улицата, тя не можеше да прецени колко висока бе другата жена. Единственото, в което бе сигурна бе, че е с няколко слънца по-млада от нея. Всъщност беше почти момиче. Имаше късо подстригана тъмна коса и носеше черно кожено бюстие, от което напращелите й гърди сякаш всеки миг щяха да изскочат. А на врата й се кипреше най-дебелото метално колие, което Зари бе виждала някога. То жално издрънча, когато момичето с усилие извъртя закръглено бедро в тромав опит да се изправи отново на крака.
- Ох, гледай къде ходиш! - изръмжа Зари, докато разтриваше навехнатия си глезен.
- Съжалявам... - отрони извинително момичето с тихо, свенливо гласче.
И в този миг зелените й очи се разшириха невярващо, срещнали тези на едрата непозната. На кръглото младежко лице се изписа изумление, а сочните устни на девойката се издължиха в усмивка.
- Заримунари? - гласецът й несигурно потрепери от вълнение. - Това... ти ли си?
Зари присви очи, за да прецени по-добре с кого си имаше работа. И тогава разпозна лицето. Та как би могла да забрави тези зелени очи, блеснали като две дълбоки капки вода? Нали тъкмо затова някога бяха назовали момичето с това име: „Двете зелени езера“!
- Незеири! - викна възторжено и като протегна разтреперани ръце, неистово се хвърли напред, а лицето й се бе изкривило от вълнение.
Двете жени потънаха в крепка прегръдка, а от очите им се застичаха сълзи.
- Нези... Колко те търсих... – ридаеше с глас Зари. - Бях изгубила надежда, че някой друг е оцелял.
- О, мила моя Заримунари. - подсмърчаше нейната посестрима. - Приготви се да бъдеш изненадана!
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Следва...

Бележки под линия

© Спасимир Радев

и търпението , за да го пресъздадеш с думи. очаквам продължението.

Mоре от фантазия. Браво!

"Тези мъже са белязани от властта, която мъкнат навсякъде със себе си. И затова копнеят да бъдат покорени от някого, да изпитат какво е да си от другата, подчинената страна - поне веднъж."

Откровено!
И точно светоусещането на Дивачката ще се сблъска със света на цивилизацията :)
Поздрави!

"...защото открай време в колективното мъжко съзнание е съществувала една мечта за идеалната, магическата, специалната жена..."

Харесва ми едно твърдение, което прочетох преди време в една статия в интернет. Животът на Земята бил музика и вървял в три направления. Някой път вървял в мажорно направление, по думите на военните, друг път вървял в минорно направление, така както се изразявала скръбта, а трети път вървял в една хроматическа гама, в която влизали първите две гами... Това били трите велики метода - закони, които регулирали живота (ни)... В този ред на мисли запитах се - > в коя ли гама е мечтата за идеалната, магическата, специалната жена, teatar?... А може би отговорът - Истина на този въпрос е вложен вътре в нас, можем да го открием само в себе си, в телата ни....
Харесва ми пътуването на Зари, харесва ми това че намери Нези пак...
Харесва ми силата на Зари - чисто физическата и вътрешния и устрем... Мисля си, че тия и качества са добра предпоставка да реализира предназначението си в контекста на историята, разгръщайки постепенно на мах потенциала на героя - > да даде отговори на общовалидни въпроси : защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята...А в края на краищата това движи колективното съзнание - > мъжко/ женско anyway... Достатъчно е като че ли Любовта да се вложи като стремеж в сърцето... И май точно този стремеж върна Нези в света на Зари...

Thanks за глътката вълшебство, teatar! :)
Хубава седмица от мен!

А защо "мажорно" е по думите на... военните?

Трудно име,
обичайно до колкото съм гледала по филмите при военни действия се чува як грохот и е доста напрегнато, а мажорно мисля, че беше в ниските регистри, до колкото имам някакъв бегъл спомен едно време от солфежа и звученето на тези тонове определено напряга и на моменти доста подтиска... Вероятно асоциативно нещо такова са имали впредвид... Не знам...
Може пък teatar-a да обясни...

"Мажорно" и "минорно" няма нищо общо с ниските или високите регистри. Това са два вида акорди (т.е. съзвучия от три или повече тона). Най-просто казано, при мажорния акорд има отстояние между основния тон и втория (средния) тон, а разликата между втория и третия тон е малка (съответно се наричат "голяма терца" и "малка терца"). При минорния акорд е обратно - между първия и втория тон има малко отстояние, а между втория и третия - голямо.

> звученето на тези тонове определено напряга и на моменти доста подтиска

Странно. Цялата идея на мажорния акорд е да създава позитивно, приповдигнато усещане, а на минорния - меланхолично.

Грохотът е просто шум. В него няма тонове, съответно няма тоналности, съответно не можем да говорим за мажорност или минорност. :-)

Сътворението може наистина да се окаже просто музика - при това в доста буквалния, физичен смисъл. В случай, че струнната теория се окаже вярна, разбира се.

След тия обяснения абсолютно на място, които установиха какъв лаик съм аз в музикалното поприще не ми остава нищо друго освен да ви пусна една токата в ре минор на Бах с космически привкус :)))
http://youtu.be/_3d2tPxVm2Q

Помня преди години Норчето като си упражняваше пиесите по солфеж в студентската ни квартира и сме ги обсъждали тези въпроси за мажорни и минорни тоналности, но ние си знаехме да свирим на четири ръце едни определени нещица, а парчетата на Бийтълс си ги свирех по слух..., също и някои на Сигнал и разни други... замислих се дали сега бих могла... Доста неща съм забравила... С Нора ги пеехме в дует много хубаво песните на двуглас, но... единствената ни публика бяха добрите ни хазяи, които към настоящият момент - Бог да ги прости и гълъбите, които кацаха на балконския парапет - там горе, на последния етаж, в кооперацията, под звездите, високо над шума на булевард "Патриарх Евтимий".... :) Разговорът ни се превърна в повод да си спомня разни неща и да се усмихна...
Благодаря! :)

пп : teatar, кога ще разберем дали струнната теория е вярна? :)
Тогава какво са имали впредвид военните? (зачудих се и аз сериозно)...Ако идеята на мажорния акорд е да създава позитивно, приповдигнато усещане, както пише Трудно име, то може би това е свързано с факта, че военните винаги се движат по определен план, напредват позитивно към целта, вярвайки приповдигнато че ще я постигнат и така се случва винаги или почти винаги!? Един вид, че крайният резултат е предопределен от нагласата, която имаме докато вървим по пътя...
:)

Не е ясно дали някога теорията на струните ще се докаже, но CERN работи усилено по въпроса.