Прочетен: 8607 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 16:58
Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Преди много слънца, още преди да се бе родила старата й прабаба, която някога за кратко е била Майка на Народа, след като в края на дългото си и мъчително странстване най-сетне се добрали до крайбрежието, вече калените в хиляди битки дъщери и синове (но предимно дъщери) на Ку се впуснали в безспирни и безкрайно забавни походи наляво и надясно по бреговете на Кафевите земи. Те проучили цялата брегова линия чак до земите далеч под слънцето[7], където брегът рязко завива наляво и върви в посока на студените води на Лемурийското море, които според разказите на старите жени още обитават от древни чудовища и всевъзможни други ужасии.
По време на безбройните им странствания, техните дълги лодки се натъквали на какви ли не туземни племена и много скоро Народът на Ку възприел навика да извършва внезапни многолюдни набези по близки и далечни брегове, които те благовидно наричали "гостувания". В тях участвал почти целият клан - жени, мъже и даже деца, а и някои старци. Всеки си знаел точното място в йерархията - старите се грижели за приготвянето на трапезата преди обяд и вечеря, а през останалото време си обменяли клюки и истории за нападението от същия ден, точели оръжията на по-младите или просто си почивали в спокойна обстановка.
Онези на възраст между петнайсет и петдесет слънца извършвали същинското "гостуване", като следвали строго определена последователност от действия. Първо попълвали малки въпросници, издялани върху правоъгълни дървени плочки. В тях имало въпроси от рода на "От какво се нуждаете най-много?" Съответно с възможни отговори: а) месо и кожи, б) предпочитам жив добитък, в) деца (може и бебета), г) жена/мъж. Или пък задължителния въпрос: "Склонни ли сте да пролеете реки от кръв, за да постигнете целта си?" (Да / Не / Не знам още / Ще кажа след като потекат реките). После въпросниците се събирали от водачката или водача на съответната дружина и всички гости се натоварвали на дългите лодки в пълно бойно снаряжение и изчаквали падането на нощта, преди да навестят своите любезни домакини. След като се стоварели на брега, всеки взимал назаем това, което сметне за необходимо - и особено нещата, предварително заявени в дървените плочки. Но не и преди първо всички дружно да са преодолели съпротивата на местните племена, естествено. В много от случаите техните услужливи домакини избирали да окажат съдействие съвсем доброволно и без никакви пререкания, но често се налагало да се прибегне и до по-твърди методи за убеждение. И така, дълго време окървавените и изтърбушени глави на някои от по-несговорчивите домакини украсявали дървените колове, които стърчали над укрепленията на различните кланове от Народа на Ку. Но после те започнали да строят каменни укрепления, а единственото дървено нещо в тях си останал традиционният Дълъг дом, разположен на сигурно място по средата на селището, където редовно заседавал Съветът на Старейшините, начело с Майката на Народа.
Безчет поколения дъщери и синове на Ку бяха следвали този начин на поведение и той винаги бе действал безотказно. Участието в подобни "гостувания" на други крайбрежни племена и до днес, поне на думи, се считаше за най-доходоносното възможно занимание - дори по-славно и с по-голяма възвръщаемост от събирането на солни кристали от листата на мангровите дървета, или пък на вонящ камък от склоновете на свещената планина и продаването му на чуждоземците срещу такива редки неща като огледала, цели сандъци, натъпкани с бутилки с ром, или пък гърмящи тояги например. Но с увеличаването на търговията с близки и далечни народи, уважаваната професия на "гостуване" бе почти изчезнала в дебрите на отминалите векове и сега по-скоро се считаше за нещо непривично, да не кажем и откачено.
Всъщност Зари произхождаше от именно такова семейство. Във вените й течеше кръвта на неизброими мореплаватели, строители на дълги лодки и откриватели на далечни брегове и народи. В дома й все още се пазеха черепите на няколко вожда на племена, чиито имена вече никой не помнеше. Така или иначе всичко, което трябваше да се знае за тях бе, че те бяха имали неблагоразумието да изразят несъгласието си с потребностите на своите гости. Това очевидно бе последното нещо, което бяха имали възможността да изразят през живота си.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
© Спасимир Радев
teatar, Войната започна, а?... :)))
Май Моята героиня в романа се появи, само една лека вметка от прочетеното почти в края, ме хвърли в размисъл, но се надявам с времето да разбера какво е имал впредвид автора... :)))
Тепърва ще се върна назад и ще прочета това от 06.02., но определено развития образ на жената-гард допада на моя аватар герой и ще е или My Favorite character, или един от Любимите ми в историята... Просто ще изчакам на сцената да излязат всички герои!
Усмихнат следобед, Мечтател!:)
Ели
На война като на Война! Поздрав от мен с ето това ->
http://vbox7.com/play:48ff4f6556
asthfghl, сетил си се веднага за какво говоря...
Много обичам да ме разбират с малко думи! ;)
"Внезапно" е ключовата дума в твоя коментар, мхм...
Беше ми приятно, войнИ джентълмени! As always is! :)
Тая нощ между две заповеди за изпълнение и едни мотиви
оправдателно-наказателни ще вляза да прочета Дион от 06.02...
Приятна вечер от мен!
И чакам с нетърпение продължението...
Ели
Може би трябва да е адвокат по човешките права в предделувиалния свят - > виж само как звучи?! Примерно той да е единственият оцелял при някоя океанска битка, в която 1000 други адвоката (те може би ще се наричат по друг начин в историята) са се озовали на дъното на океана и едно на пръв поглед добро начало ще бъде с неизвестен и неочакван край! ;)
Колкото до интригата - > прависти намесени ли са - приключенската сага ще се превърне в пародийна комедия от типа на "Бриджит Джоунс" - не че е лошо, но мисля си че до тук завръзката вещае нещо много много по - ... да кажем дълбоко и вълшебно, и далечно от скучноватия сухарски свят на правото (факт, който лично на мен многО ми допада)! Пък за ноу-хауТО (много интересна дума) - > аз не разбирам само от право, все пак, поназнайвам и туй-Онуй от различни други области, така че ако е нужна помощ и ми е в ресурса - > Of course! :)))
Усмивки :)))
Ели
Ето образно изражение на кръвожадността ми (в приказните истории)-> http://media.screened.com/uploads/1/13390/565986-dany_heart.png ;) :))))
Ама иначе съм едно ангелче и Винаги се грижа за Своите и ги пазя!
Сега надявам се, че ще намериш сили в себе си да спиш спокойно, въпреки гледката? ;)
Огнените дракони притежаваме силата да вършим необикновени неща, все едно става дума за най-тривиална разходка в парка (примерно).... И заразяваме с усещането за вълшебство всички около нас....
Ииии - > ти да не си адвокат? -> че възмущението ти много такова... искрено звучи... :)))
А това за "доброто начало" друг го е казал - > аз само цитирах "легендата" и предложих доразвитие с неочакван край, защото в театъра Everything is Possible.... ;)
Ииииии -> открита съм за дискусии...тая вечер (докато си работя)... :)))
Ще метна един поглед какво е станало и в Южна Африка, но като опека пиленцето с картофите и нахраня две добри дечица - > нещата, които ми носят радост в реалността... Защото хубаво е да бъдеш приказен герой - принцеса, шпионин, амазонка, но няма по-хубаво от това да бъдеш Майка! :)))
До скоро, Трудно име (asthfghl) :)))
Ели
Не съм адвокат - по-опасно животно съм: брокер на недвижими имоти :D
А иначе за името:
http://wiki.lspace.org/mediawiki/index.php/Astfgl
Често пиша стихове или разни други... работи за Дани и Дрого -> харесва ми как Той поиска Тя да го покори, а Тя го промени и го научи Да Обича... докрайно...
Тирион е джуджака - > и той е страхотен, и мен много ме кефи... защото е мъдър, на моменти арогантен до цинизъм, всички го подценяват, а той ги слага в джоба си, без те да се усетят... :)
Оня ден - в събота ми подариха един подарък и вътре имаше един късмет - едно мъничко гърненце с книжен капак и нарисувана отгоре четирилистна детелина, а вътре листче и пишеше, че ми се пада - "Нова къща с веранда и басейн" :))) -> Май не е случайно, че Съдбата ме сблъсква с агент на недвижими имоти... Тъй че, Трудно име, като откриеш случайно "моята къща" да ми сигнализираш обезателно(!)(!)(!) :)))
Тери Пратчет - > Права беше кака Дидка (моя приятелка от студентските години) "едно време" като ми викаше - Чети, Еличке, Тери Пратчет, ама аз - не - Джон Гришам, книги за рок култура и поезия и оная поредица на Кибея за собственото познание... Карнеги, Киршнер, Фром, Скот Пек и т.н., и т.н. Ще направя справка с каталога за Киндъл-а ми -> предполагам, че в него има доста на Тери Пратчет и ще наваксам ;)
Ели
Хубавко си побъбрихме, Трудно име, очевидно teatar нещо човърка зад кулисите или дописва следващата глава, щом се смълча или се чуди как да вкара някой адвокат в историята... ;)
Ей тая песничка ми попадна случайно :
http://vbox7.com/play:3c31583dff
Поникването на крилата ме впечатли и после стрелбите с лъка и накрая -> пропуснатия шанс, защото е някак реално...
И драснах нещичко... Споделям го и казвам Спокойна нощ и до скоро!
Беше ми приятно! :)
Give Me Love…
Болят понякога крилата...
До кръв горят във тъмното навън...
Далече са в безкрая небесата...
А вятъра е просто тъжен звън...
В юмруци стиска крехките си длани...
Опъва тетивата със финес...
По пътища от бъдното избрани...
Загива утре тръгнала от днес...
За любовта оставя тихи знаци...
В хралупи на дървета... във очи...
А после пак прегърнала страха си...
Надеждите пронизва със стрели...
Не чака стъпки влюбени в тревата...
Или пък слънце в скрежни зимни дни...
Живеe насаме със тишината...
Но в мислите И музика звучи...
И някак закъсняло я дописва...
Желанието да дари любов...
Една сълза за Вечност я орисва...
Сред звездното в изгубен послеслов...
12.02.2013г.
Ели
На мен пък любимката ми от Троновете е Аря.
Сигурно си добър и всеотдаен баща, щом харесваш образа на Аря! ;)
На мен тя ми напомня за мен, като дете... и ми предизвиква нежност, но и лека тъга...
А Дани я харесвам, защото избра да бъде майка на драконите и следва пътя, независимо какво и шепне сърцето...
Приятно мъдруване, teatar, аз измъдрих една присъда току що и отивам да я прочета :)
Усмихнат следобед...
Ели
Относно новата самоличност на Аря - > дано намери баланса дори и променена да помогне на семейството си, мисля си че не е невъзможно...
Трудно име, къде изчезна сайта с картите? Уредите ми за шпионска навигация и ориентация в дълбокия космос показаха "черна дупка"?! :))) Надявам се да е временна...
teatre, на тебе само ще ти се усмихна и ще благодаря за гостоприемството относно седянката, която заформихме с Трудното име тук при тебе... :)))
Днес денят ми тръгна доста наопаки от качването в колата[не можах да затворя багажника с уредите за стъргане на скреж], шофирането [на един чичко ръкомахащ в съседна кола, защото му изскочих от едно кръстовище малко изневиделица, му показах Хеви Метъл подканващо да не ме ядосва - > по пътя място има за всички все пак и нали не се блъснахме, кво толкова е станало не разбрах;)], после работата [количеството се оказа изненадващо по-голямо от предвиденото,че и песента на "първата цигулка" беше за 66 ефективни интервала (за нечий ужасТ - > абеее размахах меча като Нед Старк)], чак сега успях да си поема дъх [вероятно защото минахме през един магазин и си взехме по един късмет - > на моя пишеше Нов приятел ;)))] (!)(!)(!)
Хайде до скоро и усмихнат следобед от мен!
Ели
пп : И teatre, като ти остане време от нон стоп писане обясни моля, защо Аря ти е любима и верни ли са ми предположенията? Усмих! ;)
Пп. Аря изживява голяма трансформация от едно мечтаещо, уплашено момиче - до машина за отмъщение.
Също образа на Сандор Клегейн (Хрътката) е много комплексен. Харесват ми герои, които не са само черни или бели, а сложни. Ще се увериш и от тази история. ;-)
За Аря съм съгласна напълно! Все още не съм изгледала Втори сезон на Войната! Аз обичам бавничко да напредвам, особено в интересните (ми) неща! Мисля, че търпението е едно от най-добрите човешки качества! И Винаги бива възнаградено! :)
Ще чета с интерес! Благодаря (ti) и до скоро!
Тая вечер ще се "задълбоча" в един приключенски сериал за мафията, който ми привлече вниманието...
До скоро, teatar!...
Ели
http://images5.fanpop.com/image/photos/28900000/Game-of-Thrones-Valentine-Cards-game-of-thrones-28936770-800-450.png
:)
Моето собствено сърце, обаче, няма да го ям (има още хляб в него и обичам да се вслушвам в забързания му Обичащ ритъм)...
Нечие друго сърце (на "Валентин" съобразно надписа на снимката), обаче, смятам да го гризна (нежно)... ;)
Поздрав от мен с Линдзи (и пясъчните), а тя направо е като Дани в клипа и пак благодаря за романТИЧеския поздрав утрепразничен по GoTronski!
http://youtu.be/rUgAgfO-16s
Усмихната вечер, Трудно име - > the long road is calling me! :)))
Ели
пп : teatar, хей - > на тебе вдъхновение...