Постинг
06.02.2013 00:25 -
МИШОКА -- 02. Дион I (2)
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 2606 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 16:57
Прочетен: 2606 Коментари: 1 Гласове:
33
Последна промяна: 09.01.2014 16:57
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Самият многоуважаван съдия Пирион някога бе имал една стара и доста затлъстяла котка. Малкият Дион имаше само смътни спомени за нея. Помнеше само, че тя постоянно се излежаваше на най-невероятни места из къщата и че бе шарена. Но и покрай нея със сигурност бе понаучил някои неща за загадъчните животинчета. Като например, че котките изглежда са готови на всичко, за да донесат радост на близките си хора. Например те отлично знаят, че човеците, подобно на котките, обичат да украсяват домовете си и се увличат по разнообразните шарки - затова често им помагат в декорацията на жилището, като оставят чудни драскотини по стени, мебели и пердета с малките си остри нокти. Те са наясно и че хората се увличат по интересните миризми, затова постоянно оставят по най-недостъпните места в къщата разнообразни благоуханни следи от развалени остатъци от закуската, локвички разлято вино или просто котешка пикня и вмирисани вълма козина, които обичният домашен любимец е повърнал предната вечер. На котките им е известно и че хората обичат движението, затова те често са заети да отварят и затварят врати, долапи и скринове, за да създават работа на двукраките си съжители и да ги подтикват към по-близки взаимоотношения помежду си (включващи приятелски възклицания като "Кой пак пусна тая котка в кухнята!?") Все пак след една жестока кавга, предизвикана от невинната намеса на четирикракия пакостник, единствено може да последва страстно помирение, нали?
Като един малък изследовател, и Дион си имаше свое виждане за котките. Дори си бе изработил собствена теория за тях, но все още не бе му се откривала възможност да я изпробва. И ето сега - съдбата му изпращаше сгоден случай. Пред него мъркаше едно малко черно коте! Може би то щеше да се навие да му съдейства в научната дейност?
В общи линии, цялата работа се състоеше в съчетаването на два общоизвестни принципа. От една страна, както всички знаят, ако изтървеш една намазана с масло филия хляб на земята, по закона на всемирната гадост тя неминуемо ще падне с маслото надолу и ще ти прецака цялата закуска. Същевременно и на най-малките деца е известно, че котките никога не падат по гръб. По някакъв необясним начин те винаги успяват да се приземят на крака. Безброй малки деца лично са изпробвали този закон и той винаги е действал безотказно. А също от опит са установявали, че той въобще не действа при кучетата например.
Е, бе се запитал Дион, ами тогава какво ли би станало, ако обилно намажем с масло една филия хляб, закрепим я на гърба на една котка с маслото нагоре и накрая пуснем котката да пада отвисоко? Според комбинацията от двата по-горни закона, от една страна тя би трябвало да се приземи на краката си. Но същевременно филията също следва да падне с маслото надолу, нали? Следователно поне на теория котката никога не би се приземила и би останала да се рее във въздуха, докато някаква външна намеса не наруши така получилото се котко-филиено равновесие - било то като изядем част от филията или пък оскубем кичур козина от опашката на котката. Иначе тя би останала да се носи из въздуха заедно с филията на гърба си, като е възможно съвсем леко да се полюшва напред-назад или дори да се върти около оста си, в случай, че излезе вятър.
"Колко интересно!", бе си помислил Дион. Това можеше да е ключът към направата на вечни двигатели за летене, които да действат по-добре и от сегашните газови двигатели, за които бе чувал, че задвижват онези големи летящи продълговати балони, дето често прекосяваха небесната шир над хълмовете, придружени с тихо жужене, и безспирно пренасяха своите товари и пътници от столицата Атлант към другите части на Посейд и обратно.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Като един малък изследовател, и Дион си имаше свое виждане за котките. Дори си бе изработил собствена теория за тях, но все още не бе му се откривала възможност да я изпробва. И ето сега - съдбата му изпращаше сгоден случай. Пред него мъркаше едно малко черно коте! Може би то щеше да се навие да му съдейства в научната дейност?
В общи линии, цялата работа се състоеше в съчетаването на два общоизвестни принципа. От една страна, както всички знаят, ако изтървеш една намазана с масло филия хляб на земята, по закона на всемирната гадост тя неминуемо ще падне с маслото надолу и ще ти прецака цялата закуска. Същевременно и на най-малките деца е известно, че котките никога не падат по гръб. По някакъв необясним начин те винаги успяват да се приземят на крака. Безброй малки деца лично са изпробвали този закон и той винаги е действал безотказно. А също от опит са установявали, че той въобще не действа при кучетата например.
Е, бе се запитал Дион, ами тогава какво ли би станало, ако обилно намажем с масло една филия хляб, закрепим я на гърба на една котка с маслото нагоре и накрая пуснем котката да пада отвисоко? Според комбинацията от двата по-горни закона, от една страна тя би трябвало да се приземи на краката си. Но същевременно филията също следва да падне с маслото надолу, нали? Следователно поне на теория котката никога не би се приземила и би останала да се рее във въздуха, докато някаква външна намеса не наруши така получилото се котко-филиено равновесие - било то като изядем част от филията или пък оскубем кичур козина от опашката на котката. Иначе тя би останала да се носи из въздуха заедно с филията на гърба си, като е възможно съвсем леко да се полюшва напред-назад или дори да се върти около оста си, в случай, че излезе вятър.
"Колко интересно!", бе си помислил Дион. Това можеше да е ключът към направата на вечни двигатели за летене, които да действат по-добре и от сегашните газови двигатели, за които бе чувал, че задвижват онези големи летящи продълговати балони, дето често прекосяваха небесната шир над хълмовете, придружени с тихо жужене, и безспирно пренасяха своите товари и пътници от столицата Атлант към другите части на Посейд и обратно.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15156
Блогрол
