Линомал, Гадейрос, Посейд, 10-та луна на 2484-то слънце от века на Лъва (12 597 г.пр.н.е.).

Разбира се това, което баща му удобно бе пропуснал да поясни и до което Дион някак без да знае сам бе достигнал след дълги часове витаене в облаците, бе фактът, че "законът" може да бъде и твърде разтегливо понятие. Струваше му се, че можеше да се каже, че на света съществуват два вида закони. Първите служеха само колкото да опишат в най-общи линии всички неща наоколо. Някои ги наричаха "законите на природата". Те можеха да ти обяснят защо нещо, което е трябвало да се случи, не се е случило. Например защо онова гълъбово яйце ти падна на главата, а гълъбовото перо - не? Нима перото не полетя от същото гнездо? Но то се зарея из въздуха, дълго се чуди къде да кацне и накрая цопна в реката. А яйцето - о, то съвсем безцеремонно те фрасна по чутурата и даже имаше нахалството да се разтече в яката ти!

Имаше и други закони, които, точно наопаки, описваха някои закономерности и можеха да обяснят защо не е трябвало да извършиш нещо, което си сторил. Някои ги наричаха "божиите закони". По-префърцунените пък, които предпочитаха да не се принизяват до нивото на някакви си суеверия, ги наричаха просто "нравствените закони", или "законите на морала". Други, по-второстепенни закони, бяха "законите на икономиката", за които може да са каже, че бяха някаква смесица между първите два вида. Те пък претендираха да дават обяснение защо това, което си очаквал да се случи, не се е случило - може би някакъв кретен е сторил нещо, което не е трябвало да прави, защото е очаквал да се случи нещо, което по всички закони на природата е невъзможно? Кретени има всякакви.

В крайна сметка, след всичките тези объркани обяснения, това, което бе останало в главата на шестгодишния Дион, бе изводът, че: първо - законите не би трябвало въобще да съществуват; и второ - от друга страна ако те не съществуваха, очевидно нищо друго не би могло да съществува. Така че най-добре е да оставим нещата както са си и просто да спазваме скапаните закони!

Разбира се, както съвсем скоро щеше да научи новото му братче, което несъмнено щеше да се облажи от всички привилегии, полагащи се на един напълно законен наследник на рода ва-Линомалия, на света имаше и един друг, неписан закон. Далеч по-могъщ от всички останали взети заедно. Законът на Големите кинти. Той се бе зародил с напредъка на човешката цивилизация и особено след момента, в който хората решили, че е по-удобно да си изнамерят някакъв разменен еталон, който всички да признават и чрез който да могат да търгуват, вместо постоянно да разнасят тежки чували с брашно и да ги разменят за каруци с тиквички и патладжани.

Поне първоначално и на теория, стойността на всичко и всеки можела да се определи чрез това, което този някой или това нещо струвало - колко било ценно и търсено от другите и какви ползи те биха извлекли от него. Но много скоро се оказало, че не полезността е онова, което определя колко струва един човек, а количеството притежавани от него вещи. Особено онези със заострен край, или надарени с омайващ блясък. Или пък снабдените с две добре оформени гърди и изкусително заоблени задни части.

С времето тази идея дотам се бе просмукала в съзнанието на всички жители на великолепния континент Посейд, че вече бе невъзможно дори да си помислиш да измериш нещо по някакъв друг начин, освен с количеството лъскави кръгли дрънкулки, които собственикът му би разменил за него. По ирония на природните закони, най-логичният резултат от това стечение на обстоятелствата бе, че броят на жителите на Посейд и прилежащите му острови, гъсто заселени от атлантите, бе нараснал със скоростта на епидемия, докато празните пространства в главите на хората същевременно се бяха увеличавали обратно-пропорционално. сякаш безброй бели червейчета неуморно бяха ровичкали вътре в черепите им и се бяха наизлюпили.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

>Следва...

Бележки под линия

© Спасимир Радев