Бега, Зелените земи, 1-ва луна на 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.)


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Наричаха го "народовластие". И само след някакви си двайсетина слънца на всички вече им се струваше, че сякаш идеята винаги е присъствала в главите им - само дето те доскоро навярно не са го осъзнавали. Безкрайно любопитно е колко къса може да бъде паметта на народа, като се замислиш. Да не говорим за склонността му да си приписва чужди заслуги.
Всъщност, честно казано, подобно на много неща тези дни, цялата идея за народовластието бе взаимствана от онези откачени атланти с техните каменни градове, пръснати из шантавия им континент Посейд, разположен някъде далеч пред слънцето[4], отвъд Херкулесовото море. Да, всеки знаеше, че в крайна сметка всичко по някакъв начин произтича от атлантите с техните префърцунени обноски и налудничавите им мисионери. Досадните проклетници открай време безспирно сновяха от долина на долина из Зелените земи, нахално показваха евтините си фокуснически трикове на доверчивото простолюдие и вкарваха всевъзможни странни идеи в умовете на местните хорица. И така, по някое време някой някъде в Бега навярно си е седял на припек, докато е чоплил слънчогледови семки и в пристъп на слънчасване бе решил, че би било може би целесъобразно да се сложи точка на кръвопролитните дрязги между родовете и вместо тях да се пробва нещо ново. Ей тъй, за разнообразние. Защо пък да не вземат да си изберат един Върховен вожд, който да обедини народа? Все пак този някой изглежда бе запазил някакви следи от здрав разум, защото очевидно бе имал предвид единствено онези измежду въпросния народ, които разполагат със земя или добитък (или по възможност и двете) и които командват достатъчно пехотинци, за да опазят владението си над въпросната собственост достатъчно дълго време. Те поне имаха нещо за губене. Що се отнася до останалите, самата идея, че всички членове на народа някак си следва да участват в избора на владетел, бе надлежно осмяна в ред хумористични песни - измислени от дамите на споменатите местни големци, разбира се.
И все пак, вече от почти две поколения цялата работа с така нареченото народовластие изглежда работеше доста сносно. От вече двайсетина слънца не бе имало никакви сериозни стълкновения между съседни родове из безбройните бегиански долини. А най-чудното бе, че самата идея, дори и да е била наистина привнесена от задморските земи на полу-легендарните атланти отвъд Херкулесовите стълбове, по един или друг начин бе успешно обяснена на народа като нов вид държавна уредба, при която всеки (поне на думи) имаше право на участие в определянето на собствените си съдбини. Наистина всеки. Бил той и най-големият тъпанар на дузина левги околовръст, дето не може да различи пушка от бастун. Или кон от камила. А Бега не можеше да се оплаче от липса на такива образци.
Въпреки всичката първоначална несигурност и разбираемото притеснение на родовете, в края на краищата цялата тази промяна накрая бе създала усещането, че наистина не съществува нещо непостижимо. Оказваше се, че ти имаш шанс гласът ти да бъде чут от някого, някъде - чрез простичкия акт на избор на местния ти господар, който пък на свой ред обещава най-тържествено винаги да взима най-мъдрите решения от твое име, включително при избора на Върховен вожд. А дори и някой път да не го стори, все ще да се намерят поне неколцина по-големи умници от него, които да поправят грешката му, като всеки хвърли в изборната кутия топче с цвят, различен от избрания от твоя заблуден представител.
Идеята бе толкова проста! Човек направо би се зачудил как всичко това не бе хрумнало на никого по-рано - ако въобще останеше време да се чудиш за такива неща между риенето на оборска тор сутрин и прибирането на добитъка вечер.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

>Следва

Бележки под линия
 
© Спасимир Радев

че за 15 хилядолетия нищо не се е променило по тия равнини и долини...т.е. - приемам, че преди 15 хилядолетия е било същото...давайте продължението!

"Не питай какво родът ти може да направи за теб - първо питай ти с какво можеш да помогнеш на рода си!" - !!!! :))

Както викат Силоните... всичко това се е случвало преди и пак ще се случи :)

Като пристигнал наскоро пътешественик от далечната Туле, ще мога да се запозная отблизо с изисканите дами, "възпели" хумористично народовластието. И да се преклоня пред мъдростта на инквизиторската седалка на Дъбовия трон. Някои може и да го възприемат като легендарно-митологичен, но само атлантите знаят (и стари баби), че наредби и заповеди трябва да се дават от неудобно официално място и с болки в бутовете.

Освен това се надявам да зърна, макар и с четвърт око, текста на първоначалния договор, обединил родовете - в Туле има един досадник, Джордан, който се интересува от всички дребни детайли. Та той казва:
"Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенда. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново ... Онова, което е било, което ще бъде и което е, може да падне под властта на Сянката."

Поздрави! :)

Поздрави за текста!