Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2011 16:33 - Серия четиридесет и пета. Амчи, това е лесно!
Автор: teatarnamechtite Категория: Забавление   
Прочетен: 3390 Коментари: 5 Гласове:
36

Последна промяна: 05.12.2011 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Всеки уважаващ себе си европейски бизнесмен се нуждае от пари. Доказан факт. Същевременно всеки, който иска да плати някакви пари на съответния бизнесмен, се нуждае от някаква бележка за плащането. Така че на съответния евро бизнесмен ще му се наложи да напечата една малка хартийка, наречена "фактура" (идва от "факт" и "Урааа!", т.е. е израз на безкрайната му радост, когато плащането стане факт).

Следователно, съответният бизнесмен ще трябва да напише на бележката количеството пари, което се надява да получи. Но какви пари да бъдат? Долари ли? Ами не, те доларите в момента са помия и половина. Британски паундове тогава? Е, не... те са прекалено тежки. Руските рубли пък звучат смешно, южноафриканският ранд редовно го горят на големи бали по улиците (поради съмнения за черна магия), японската йена пък струва колкото мексиканското песо ("песо" е мексиканската дума за "безполезен")... Значи какво остава? Еврото.

Такааа. Да преговорим сега. Какво имаме дотук?

- Трябват ни пари.
- Трябват ни евро пари.
- Трябва да напечатаме факт-урааа, за да си получим честно заслужените пари.
- Трябва да напишем на една хартийка един хубав закръглен номер, дълъг към 6-7 цифри, завършващ със знака на еврото накрая.

Сигурен съм, че вече чувате доволното потриване на ръце сред коридорите на Брюксел и тържествуващите възклицания на евро-бюрократите "Еха! Амчи това е толкова лесно!", което те произнасят със самодоволство в слушалките на старомодните си телефони, докато гледат през прозореца на лъскавите си офиси в старинните си офис сгради как есенните орехови дървета се къпят в злато, а влюбените двойки вървят хванати за ръце по калдъръмените улици... уф, забравих си мисълта!

Както и да е. "Амчи това е лесно!" е дежурният отговор и на евро-счетоводителите в техните лъскави банки от алуминий и стъкло. "Ще напишем едно дълго, предълго число, последвано от евро знака, и ще станем богати! Греховно богати, разбираш ли? И после ще можем да си купим готини евро коли, немски перални, шведски фотьойли и швейцарски стенни часовници... може и с кукувичка. И ще щракаме с пръсти, докато ядем кроасани с бял шоколад на френската Ривиера!"

Просто трябва да напечатаме една официално изглеждаща хартийка с евро знака върху нея. Мда, една хубава закръглена сума с много "евро" в нея.

Разбира се, с евро знака накрая. Стига само да го намеря къде се намираше на клавиатурата...

А, ето го къде се бил скатал калпазана! Точно там, под бутона за F5 и над секси цепката между буквичките R и T. Ей сегинка ще го натисна!

5...

Ах, да. Забравих. Трябваше първо да натисна бутона Shift, за да излезе евро знака.

%...

А, да бе. Май трябваше да натисна Fn. Какъв съм забраван! Или май беше комбинация Ctrl и Alt плюс клавишите F, U, C и K?

fUCK...
Fuck...
FUCK.

Грррр! >:-[

(Откъслечни звуци от потрошени джунджурии из стаята)...

---

image
Тази клавиатура може и да няма бутон за евро знака, но даже да имаше, ти пак нямаше да имаш достъп до него!
Вече преваляше пладне, а движението по магистралата край Кавала бе необичайно натоварено. Пейчо не си и правеше труда да натиска опела прекалено много, защото така или иначе кажи-речи на всеки половин километър се налагаше да набива спирачки и да кара на първа, докато колите отпред се разредят.

Разходката из бялата Кавала бе интересна - такива хубави пристанища не можеш да видиш никъде в България, все пак. Направиха доста снимки из центъра, които щяха да показват на комшиите си в Чучурково. Със сигурност щяха да им завидят!

Сега обаче слънцето прижуряше и на Лалка и Пейчо никак не им беше до спомени.

- Това е Вия Игнатия, легендарният път от Солун към Мала Азия... - някак вяло съобщи Пейчо, сякаш на света като цяло.
- Ъхъм... - отрони Лалка, докато си вееше с един вестник.
- Дано да стигнем до Керамоти навреме, та да хванем ранния следобеден ферибот. Не ми се чака до довечера в онова село. - сподели очевидното Пейчо.
- Мда... - бе единственото, което успя да отвърне Лалка. По врата й се стичаше поредната вадичка пот.

В следващия момент Пейчо отново трябваше да настъпва спирачката. Този път опелът съвсем спря. Отпред, докъдето стигаше погледът, се простираше безкрайна върволица от автомобили, камиони и... трактори.

- Това трактори ли са!? - учуди се Лалка.
- Явно... - озадачено каза Пейчо.

Наистина, цялото това задръстване точно на изхода на Кавала бе предизвикано от десетки огромни трактори, пикапи и други селскостопански машини, които бяха излезли на магистралата и пречеха на движението. Навред се чуваха пронизителни клаксони и откъслечни псувни.

- Това явно е някакъв протест, не знам точно... - отрони Пейчо с нарастваща тревога.
- Ще взема да питам някой от другите шофьори наоколо за какво става въпрос. - каза Лалка. - Виж, до нас има една кола с българска регистрация. Изравни се с тях да ги питам!

След минутка...
- Извинете, за какво са всичките тези трактори, знаете ли? - провикна се Лалка през отворения прозорец.

Един господин с огромни мустаци килна бейзболната си шапка назад и излая:
- Пак стачка на фермерите! Недоволни били, че им орязват субсидиите.
- О, така ли?
- Да, криза до шия. Хъ-хъ... - отвърна онзи и засука мустак.

Пейчо изсумтя с раздразнение:
- Хъм! И за това ли била цялата тая олелия? А ние как ще стигнем до Керамоти сега!?
- Трудно... - оклюма и Лалка.
- Ама тези не се ли тревожат как ще се отрази всичко това на туризма им? Сами си режат клона, на който стоят!

Лалка се замисли.
- Ами виж, те поне имат малко смелост да излязат да протестират.
- Така ли?
- Ами да. И явно са достатъчно задружни, за да се организират и да си заявят исканията.
- Е, и?
- Какво "е, и". В Гърция имат гражданско общество. Не като у нас, където сме едни мижитурки!

Пейчо я изгледа.
- Глупости! Тези гърци с години живяха на кредит и получаваха подаяния от европейците. Немците им плащаха сметките. А те само си седяха на сянка, ядяха си сувлакито и пиеха узо и нищеха политиката!
- Лесно ти е да кажеш така, но... - понечи Лалка, но бе прекъсната.
- Европа специално им печаташе пари за тях, да ги спонсорира, че ги мързи да си мръднат задниците! Крайно време е да се вземат в ръце вече. И да вземат да ни отблокират пътя към Тасос най-сетне! - Пейчо вече звучеше досущ като проповедник.

В следващия момент отпред настъпи леко раздвижване. Някои от тракторите започнаха усилено да се изтеглят вдясно в аварийната лента.

Но тъкмо когато двамата изтерзани пътници бяха готови да отронят въздишка на облекчение, те осъзнаха, че радостта им е била напразна. Всъщност покрай тях на бавен ход премина една линейка с включена сирена. Трактористите просто бяха решили да дадат път на Бърза помощ и нищо повече.

- Ето на! - избухна Пейчо. - На хората вече почна да им прилошава от тая жега! Ако на някой му стане нещо, на тяхната съвест ще тежи! Така да знаят!
- Стига си мърморил бе! - скастри го Лалка. - Никой не иска да стои тука на слънцето.

Поседяха няколко минути в нацупено мълчание.

- Знаеш ли какво... - обади се по някое време Пейчо. - Да вземем да обърнем обратно през Кавала и да се върнем на пристанището, а?
- Защо? Не ми се стои още един ден в Кавала...
- Не бе, можем да хванем по-дългия ферибот оттам до Тасос.

Лалка помисли малко над идеята.
- Ама как точно смяташ да обърнеш насред магистралата!?
- Не ме интересува! Не смятам да замръквам тука! - изрепчи се Пейчо. Вече беше започнал да почервенява, и то не от жегата. - Връщам се на заден по аварийната лента и толкоз! Преди километър видях една табела "Exodos", значи изход, нали? Оттам смятам да се пробвам.
- Уф, ами давай тогава. - примири се Лалка, а лека надежда започна да се прокрадва в главата й. - Така или иначе вече изтървахме ранния ферибот от Керамоти...

Пейчо не чака втора покана и ръгна на задна скорост. Опелът започна бавно да пъпли назад сред лабиринта от превозни средства, като бе посрещан на всеки метър от гневните псувни на шофьорите. Псуваха на всякакви възможни езици - главно гръцки и български. Но Пейчо бе непреклонен и продължи неравната борба с трафика по легендарната Вия Игнатия.


Тагове:   лалка,   пейчо,


Гласувай:
36
0



1. rustam - В аварийната лента -
05.12.2011 19:10
на задна???
Пейчо явно е мазохист, защото не ми се видя толкова тъп от диалозите му с Лалка.
Освен това километри на задна в този пек...двигателят ще загрее още на втория.
цитирай
2. teatarnamechtite - рустам,
05.12.2011 22:34
Освен това километри на задна в този пек...двигателят ще загрее още на втория.


Нали е само към един километър. :-)

А пък към двамата ви с кецалкоатл: заяжданията между трети лица нали знаете, че ги трия, така че - хайде сега да си намерите друго местенце да се драчите, а?
цитирай
3. kite333 - Ти(вие) да нямате промяна в сценария ?
06.12.2011 11:35
Лалка взе да става все по-симпатична и все по-умна.
Еволюира, а ?
Ако и Бубето поумнее така....
:)))
цитирай
4. asthfghl - 3.
06.12.2011 13:20
Ами тя Лалка по начало си е умна, тя не е Станка все пак. :-)
Други са й кусурите на Лалето...
цитирай
5. kite333 - Да така е ,просто Лалка досега ми се струваше умна,щото
07.12.2011 10:10
я сравнявах с другите две.Покрай тях си изпъкваше просто.
Ама сега някак самостоятелно умна стана.
Та затова :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 657548
Постинги: 245
Коментари: 1453
Гласове: 15154