Имало едно време един як пич на име Исус "О"Джийзъс" Христос (често произнасяно като Хей-Зевс; мн.ч.: Джей-Зи; умалително - Джеси, или още Ицко). Той е един от най-яките пичове, живели някога. Някои дори смятат, че той е Човека с главно "Ч" (Дъ Ман). Той живял много отдавна и никой вече не помни какъв точно цвят е бил... Ъх, какво рекох току-що? Ама разбира се, че е бил бял! Просто трябва да е бил бял, нали всички по-важни исторически личности са бели? Няма начин да не е бил бял.

Освен това той не е просто някаква си историческа личност. Той бил супер-звезда, фронтмен на не кой да е, ами на култовата рап група Дванадесетте Ученици (a.k.a. D-12). Според твърденията О"Джийзъс имал изкуствена ръка - резултат от висша извънземна технология, която съхранявал на сигурно място в едно ковчеже и която използвал само в крайни случаи - например когато се налагало да върне някого от дълбока кома или да предизвика химическа реакция във водата и да я превърне във вино (не много качествено обаче, понеже не е имало време да отлежи). Или пък когато огъвал лъжици с мисълта си за собствено удоволствие и за забавление на дечурлигата.

О"Джийзъс е известен с множеството си мъдри притчи и поговорки, повечето от които са записани в един каталог на име Новия Завет. Ето някои примери:

1. Относно Библията:
- Кой по дяв... ъъъ такоз де, кой написа тая глупост, мамка му?
- Блях... Нивгаж не съм го чел туй чудо, шъ знайш...
- Квооо!? Пребиване с камъни? Не яж миди? Къв е тоз малоумник дет" го е измъдрил тва? Да не онзи кукундрел Мойсейчо? Или оная гад Юда? Шшш ей, пич, тоя бълвоч е тотално сбъркан!
- Аз и моя Старец сметахме да напишеме Продължение, ма Дан Браун ни превари, гадината. Идиът.
- Е, все пак го написахме, де. Казва се "Библия v.2.0: Завръщането на Големио Пич!". Планираме и трета част, "Библия v.3.0: Последната Сеч".
- Ква е тая глупост? Най-сетне го прочетох туй чудо и накрая се твърди, че тялото ми било от хлеб! Кажете ми, че туй не"й МОЙТА книга!
- Поне е по-яко от "Ерагон" и "Нарния"...
- Но тате, мислиш ли, че хората шъ поверват на тва? Глей само, къв съм хърбав, нима мога да поместя тоз камък, а? Как мислиш? Ех, що не ядох повече овнешка супа като малък, щех да съм кат Чък Норис сега...
- Де да можеха да спрат да плагиатстват от вавилонците...

2. Относно това да бъдеш Месия:
- Ти не си ми истинския татко, Йосифе! Погледни в душата си и ще го разбереш! Присъедини се към Тъмната Страна!
- Виж мамо, мога и без ръце! Уиииййиййй!
- Мисля, че най-добрата причина да верваш в мене е, че си се пръкнал у християнско семейство. Хъ-хъ.
- Верно е! Сичко е верно бе! Я съм Месията. Я съм Спаситело. Я съм тоз, дето че те измъкне от вечно проклятие, р"ъйш ли. Абе с две думи, аз съм ти най-големио кошмар! Трепери, чадо мое!
- Лесно е да си Месия. Трудното е да накараш хората да спрат да се гъбаркат с целата тая идея.
- Ко бех Месия, немаше ли да знаеме, че еволюцията доказва как Адам и Ева са измишльотина и че нема първороден грех, за който да умрем?
- Тва е тъпо. Ко бех бог, щех ли да съ лигавя и да умрам зарад некво правило, дето АЗ съм го измислил?

3. Относно жените:
- Ей, Марче? Още имаш малко такоз на бузката. Не бе, на другата. Ей там, точно под оченцето. А, тъй. Наплюнчи пръстчето, по-лесно излиза. Окей. Ай с"я, сипи една чорба, ако обичаш.

4. Относно това да бъдеш евреин:
- Манджата им ги я бива.
- Евреите са Избранио народ. Тате го избра. Не знам защо точно тех, ама нъл е върхът, той ги разбира тия работи. Тъй че карай да върви. Лично аз бих избрал маорите от Нова Зеландия - имат по-яки татуси.
- Не виждам кво толко се палите - не че ми липсва кожичката. Плюс тва, съгласете се, по-хигиенично е като се къпеш.
- Кофти. Требе да си покривам главата, даже като вънка е 40 градуса. И тия бакенбарди...

5. Относно Ада:
- Добро место е за купон, ама не става за живеене.
- Сатаната не е толко лош, кат съ замислиш. Пълни ми църквите много по-лесно, отколкото аз бих могъл!
- Ей Боже (опа!), много е жежко тука бе! Намали климатика вече.

6. Относно Второто Пришествие:
- Най-накрая хората шъ разберат, че немам намерение да им ходя по свирката и да се появявам в уречени от тех дати, само за да им угодя, ясно? Тъй че не ме чекайте "гато ви казват.
- Га съ върна, първо че нашляпам онез идиоти, дето пишат религиозна пропаганда посред нощ, после следват геноцидните диктатори, изнасилвачите на малки момченца и накрая модераторите на форуми и блогове. Треперете, смъртни!
- Верно е бе! Шъ дода на 21 Декември 2012 г., шъ съм 100 метра висок и шъ ви сритам по меките части! Слушайте Маите, те знаят! (Изместих малко датата напред, щото напоследък никак не слушате).
- Радвам се, че бате Арни най-сетне престана да ми краде най-яката фраза. Ай"л би бак, копеле!
- Веднъж пробвах да съ върна под формата на Роналдиньо, ма не ми харесаха зъбите и съ отказах.
- Шъ дода бе, шъ дода! Ама само ако ми обещаете, че нема да ме карате пак да храня 5000 човека с два хляба. Ама мола ви са!
- Мързи мъ да идвам пак. Вместо тва казах на тати да ви порази с един-два потопа, както последнио път. По-лесно е.

7. Относно свещениците:
- А бе, отдека мога да си "зема и аз такваз кола?

8. Относно войната:
- Лично аз по-малко се притеснявам от хората, дето подкрепят кървавите войни, колкото от Световната Атеистична Конспирация. Тия пичове са много по-умни, даги"е!
- Може и да сме загубили битката със Злото, но за късмет още имаме неколко тежки бомбардировача. В името на О"Джийзъс, йеее!
- Понекога когат ми е скучно се появявам пред некой мюсюлман и му заявявам, че по божията воля требе да съ взриви у некой мол. Става една мацаница и е голем смех!

9. Относно любовта:
- Обичай комшията си, ама тва не значи да идеш още с"я и да му врътнеш един дудук, нъл тъй?
- Ако 6-годишния ти син дойде при теб разплакан и те пита що му е умрело кученцето - кажи му, че е по моята воля. То не е по моята воля, разбира се, но пък нема лошо да им всееш страх от невероятните ми психични способности докато е рано. Или поне докат не видят кво пра"и оня айдук Дарт Вейдър в Междузвездни Войни.

10. Относно християнството:
- Тва е просто тъпня, брат!
- Баси, бех пиян след три ракии и ги налъгах, че съм син божи, пък те продължават да се връзват даже и след 2000 години!
- След като съм и пътя, и истината, и живота, що онез пастори по телевизора продължават да четат от техните книги, вместо от моята? Искам и аз бестселър. Дан Браун, гадинооо!
- Чък Норис ли? Той е единственият, дето напълно разбира християнството. И затва има запазен билет за Ада. Мразя го, задето тати му даде сичките тея умения, пък мен ме остави с тая рап група тука! Смотаняци.

В общи линии житието и битието О"Джийзъсово се състои в следните ключови моменти:

1. Роден (дълга история).

2. Изпаднал в депресия от цялата тая работа, че "не е познал никоя жена".

3. Решил, че е окей да се яде шунка (което дотогава не било окей). Явно е имал имунитет към трихиноза.

4. Запилял се из пустинята да търси забавления.
а) изпушил една трева с Луцифер и умрели от смях; пропуснал обяда; пробвал бънджи скокове и малко посещения на забележителности из Далечния Изток
б) изгубил се из пустинята и срещнал Господ (а-тъййй!)

5. Минал през ритуала Бар-Мицвах (най-якия купон на хилядолетието!)
а) оженил се за г-ца Мария Магдалена
б) изобретил пуканките (?)

6. ???

7. Пророк!
а) открил истинския си баща
б) проповядвал универсална форма на юдео-социализъм
в) обичал всички (по онзи несексуален, братски начин; "нека бъдем просто приятели!")

8. Умрял.
а) последна вечеря (в KFC или McDonald"s, още се спори по въпроса)
б) отишъл до Градината
в) бил предаден от Джудас (но не Прийст)
г) осъден на екзекуция от римския управник Херпес
д) закован за две греди да съхне като хербарий
е) мозъчна смърт (всичката му кръв се стекла в краката)
ж) отишъл до портите на Ада, но го върнали, щото нямал куверт
з) излязъл от комата и купонясвал още 40 дена
и) рее се из облаците!

9. Пише блог под тайна самоличност.

Всичко, изредено по-горе, си е чистата Истина. Можете да ми вервате. Написано е в една книга, значи е истина. И точка.

---


Следобед времето леко застудя, но не чак толкова, че да разколебае множеството и да го отклони от правия път. Владиката поведе насъбраното си паство към селския мегдан, а отец Петко клепаше монотонно с едно чукче по дървеното клепало. Камбаните на църквата биеха. Наистина това щеше да бъде един паметен ден!

Шествието по посрещане на свещената реликва заситни в нестроен ред след изрисуваната каляска. Двама попове в празнични одежди седяха зад кочияша и прикрепяха малкото ковчеже с частицата от светия Кръст да не падне. От двете страни ги следваха двама полицаи на бели коне. Всичко напомняше на една от онези великолепни манифестации от не толкова далечното минало, само дето вместо плакати с лика на Вожда, сега хората носеха кръстове, побити на високи колове, с хоругви, преметнати през раменете им.

Каймакът на обществово на с. Чучурково крачеше непосредствено след Владиката, който, въпреки излезлия хладен вятър, по някаква неведома причина продължаваше да се поти при всяка крачка. Кметът вървеше редом със своите заместници, началника на полицията, няколко видни бизнесмени (собственика на кравефермата, председателя на синдиката на каменоломната и други), съдията и... О, да. Съдията Пейчо си бе възвърнал самообладанието и сега бе заел подобаващото му място в обществото. Гледаше да се пъчи почти толкова, колкото и останалите важни клечки. Все пак имиджът е всичко!

Станка и Бубито се влачеха лежерно някъде по средата. Днес не им се щеше да се набиват на очи. Дори Бубито бе зарязала късия минижуп у дома и се бе изтипосала с една по-дългичка рокля. Най-дългата, която можа да намери. Стигаше малко над коленете й. Някак небрежно, двете все клоняха към дясната страна на шествието, по-близо до тротоара с магазините и бутиците. Може и да бяха затворени в този неделен ден, но никога не е късно да хвърлиш по някой и друг поглед към стоката. Набелязваш нови покупки за утре и сутринта си първа на опашката, преди някоя мръхла да ги е отмъкнала под носа ти!

Евлогия и Лалка вървяха на противоположния край и си шушукаха тихо.
- Вярваш ли в тези неща, Лале? - попита Евито.
- Не бих казала... - каза Лалка, - Искам да кажа... не знам. Това истинска частица от истинския Кръст ли е? От "онзи" Кръст? Кой може да каже? Те казват, че е. И хората вярват. Аз не знам.
- Това му е цаката, нали? - вметна Евлогия.
- Кое? - не разбра Лалка.
- Ами... Да вярваш. Другото не е важно.
- Предполагам. Не знам. - отвърна Лалка и се замисли.

Повечето им спътници в това шествие за свое улеснение не се занимаваха с подобни екзистенциални дилеми. В момента пред тях стърчеше един огромен кръст, забит на кол, с две позлатени хоругви, преметнати през него. Отгоре имаше звезда. Или може би слънце. То се усмихваше. В своята проповед Владиката бе споменал, че господ Бог ще огрее душите на всички вярващи със светлина. В момента, ако застанеш под точно определен ъгъл, наистина слънчевите зайчета играеха весело по това тенекиено слънце и те заслепяваха право в очите. Как да не го последваш тоя кол? Той стърчи толкова високо над всички!

Можеш да откриеш Бог навсякъде. Стига да имаш очи да гледаш където трябва. Така бе казал Владиката. А той бе умен човек, разбираше ги тези неща. Всеки, който се вози в такъв Мерцедес, би трябвало да е много умен... Няма начин просто.

- И аз не съм сигурна, че вярвам, Лале. - продължи Евлогия, след кратка пауза.
- А? - не чу Лалка. Беше се разсеяла, докато гледаше към Станка и Бубито, а те й отвръщаха на погледа - ту едната, ту другата.
- Казвам, може би не вярвам във всичко това. Но пък и ние сме тук днес, нали?
- Е... - отвърна Лалка, - Нали всички са тук? Някак си не върви...
- Да. Трябва да се спазва приличие. Иначе после как ще ни гледат?
- Мда...

Лалка не искаше да си представя как ще я гледат. След всичките изпълнения на съпруга й в църквата, още една излагация щеше да й дойде в повечко.

Евито явно нещо все още я глождеше, защото тя не приключваше темата:
- И все пак? Ако всичко е истина?
- Кое... - Лалка още се разсейваше.
- Имам предвид, ако наистина това е Кръста?
- Част от Кръста. - поправи я Лалка и присви очи скептично.
- Да, част. Ако наистина е така? И ако лекува? И прави хората... богати, като се докоснат до него и повярват? - зениците на Евито видимо се разшириха. Вероятно там можеха да се видят малки доларчета, ако се вгледаш по-отблизо.
- Не знам... - заключи Лалка и се обърна на другата страна.

Искаше й се да приключва вече всичко това. То беше някаква пълна глупост, по дяв... Ох. За Бога. Защо съм тук? Та аз не си падам по тези работи. Пейчо май е прав. Ако нещо не ти идва отвътре, защо въобще да се захващаш?

Шествието най-сетне спря пред мегдана. Нещата се закучиха на последната пряка. Явно народът всячески се опитваше да се вреди по-напред до централния фонтан, за да мине пръв покрай каляската с реликвата. Някои започваха да недоволстват вече, настъпи едно бутане и дърпане, което се усилваше, колкото повече се приближаваха към заветния епицентър на събитията. Фонтанът на площада се бе превърнал в черна дупка, която засмукваше всеки и всичко.

В далечна орбита, по отатъшния тротоар бяха наредени цяла камара сергии и павилиончета. Амбулантни търговци, повечето мургавки, продаваха благотворителни картички. Един-двама чичовци със стари опърпани сетрета минаха през редиците поклонници, размахвайки тестета с билетчета за томбола, като гръмко подвикваха "Айде на лототоооу! За дечицатааай!"

Доста хора се отзоваха на този благороден зов. Някои накупиха по пет-шест от картичките и билетчетата. Можеше да се видят хора, които коленичили стържеха лото-билетчета със стотинки, после се плесваха разочаровано по челото и продължаваха нататък. Но все пак бяха участвали в благотворителността. Днес бе ден да бъдеш добър и жалостив. А Владиката явно одобряваше, защото и той се пробва на лотото. Удари две камбанки, малко не му стигна за трета. Христос сигурно би одобрил. Нали е за дечицата...

Днес бе ден за вършене на добрини. Хората разбираха това и се редяха на опашка пред един голям фургон, където приемаха стари вехтории за едно сиропиталище в съседната околия. Едни даряваха старите си дрехи, други - продраните си юргани, останали от баба, трети носеха чанти с буркани със стари компоти. Някои бяха хванали мухъл по капачките, но като цяло ставаха. Дечицата щяха да им се зарадват. По-добре бе от нищо. А и хем се отърваваха от вехториите. Исус би одобрил, определено!

Поп Петко все така дрънчеше със старото клепало, а Владиката размяташе едно кандило с тамян. Миришеше упойващо. Всеки гледаше да се примъкне по-близо до сандъка с реликвата и да се докосне до нея, за да се изцели от каквото си мислеше, че бе болен. Или просто за късмет. Хората се редяха да целунат трите икони, положени върху изрисуваната каруца. Кръстеха се. Пръскаше се светена вода. Народът бе смирен, лицата бяха озарени от слънчевите зайчета по грамадния иконостас, които бяха като ангели.

Припявайки си, Владиката сновеше между големия кръст върху кола и каляската с реликвария и пръскаше всички с вода, а цяла сурия поклонници неотклонно следваха всяка негова стъпка. Щом той се прекръстеше и те се кръстеха. Щом кажеше "Амин" и те казваха в хор: "Амин!" Повечето не чуваха какво си мънкаше под носа, а вероятно никой и не разбираше. Но не това бе най-важното. Традициите са важни, те трябва да се следват. Така е било открай време, макар че никой вече не помнеше какво се пее. А традициите бяха това, което бе запазило това село сплотено. И много други като него.

Съдията Пейчо се примъкна по-близо до реликвария. Усещаше тежките погледи на няколко дузини свои съселяни. Сега бе моментът да покаже дали е част от това общество, или ще бъде блудния син на Чучурково.

Насили се да протегне ръка. За миг вдигна поглед и срещна този на Лалка. Тя сведе глава. Пейчо взе решение и докосна ковчежето.

Нищо не се случи.

Пейчо дръпна ръка и се прекръсти. Три пъти. Направи го неловко - липсваха му тренировки. Но важното е, че го направи. После обърна гръб и се запъти да целуне иконите. С отработено движение извади кърпичка от джоба на сакото си и обърса уста, след като стори ритуала.

Лалка го последва. Е, какво пък, говореше си наум тя. Защо пък не. Да, защо пък не? Нищо няма да ми стане. Ще го пипна това нещо. Ей така, за всеки случай! За всеки случай, нали така? Може и да работи тая пущина!

Стори й се, че няколко гърла изпуснаха въздишки, когато се отдръпна от каляската.

За късмет, викове от долния край на мегдана разсеяха насъбралото се множество. Някой викаше нещо с гърлен глас. Лалка с облекчение усети, че вниманието се е отклонило от нея и тя на свой ред погледна по посока на виковете.

Беше селският идиот, Ицко. По някакъв неписан закон на Вселената, всяко село си има поне един такъв (а някои и по повече). Всеки обичаше Ицко по свой си начин. Той бе досаден и нищо не му разбираха на брътвежите, а и често имаше склонност да пощипва някоя минаваща мома по задника. Но като цяло бе безвреден. Сега Ицко се бе издокарал с най-новата си риза, за да е в крак със събитията. Но и се дереше с пълно гърло:

- Иде! Помни го! Че доде и че ти покаже той! - викаше, без да си поеме дъх, - Викаш го напразно! Че доде "га не го чекаш!

Неколцина по-здрави селяни се насочиха към Ицко, за да го озаптят. Но той продължаваше:

- Не е тука-така! Другаде е! Ама че доде бе!

Кочо пръв стигна до него и го потупа по гърба дружески:

- Айде да си ходим, Ице...

Ицко даже не го удостои с поглед, а продължи да нарежда:

- Глупаци глупави! Дърво е туй! Другаде е! Не е тука! Но че доде!

Най-сетне двама здравеняци го докопаха и с помощта на Кочо го затътриха далеч от мегдана и от озадачената общественост. Постепенно виковете стихнаха зад ъгъла.

Церемонията по изцеряването на стадото божие можеше да продължи без повече произшествия.

- Ами... Да вярваш. Другото не е важно.
= = =
Евито е сцепила мрака...
Освен това владее "не знам", с което особено ми домиля:)))

"Сатаната не е толко лош, кат съ замислиш. Пълни ми църквите много по-лесно, отколкото аз бих могъл!"
Добро попадение! Точно страхът праща хората в църквите, не вярата.

Чудесна ирония, браво, развесели ме, и виж там, после на Лалка някакво чудо да стане, че без чудеса накъде? Поздрави и нека музата да бъде с теб!

Много добро!

Да ти намигне Христос... Времената се менят.

Има и една разширена версия на това намигване:

http://www.ideasden.com/upload/2010/09/cool-story-bro-jesus.jpg

А също и тази:

http://2.bp.blogspot.com/_kW7e3b-pjsY/SvqLQNr12eI/AAAAAAAAAD0/8Rh5ZMLxxTM/s320/1067629-cool_story_bro_super.gif

;)

Vinoto ne bilo ka4estveno no pone stavalo za gotvene!;)

Селският идиот Ицо - будната, но с помрачен разсъдък съвест на обществото... Веднага захлупена от двама здравеняци и изтикана надалеч, зад ъгъла. Приглушени, отдалечаващи се крясъци, които на пръв поглед звучат несвързано, но като се заслушаш...

защо пича лебовски
ми е в светата троица
на любимите герои
ма и тия братя коен
как го четат евангелието

Извинявай, ти balkan 1 ли си?

Не.

Ни моа! Дедо Коледа, това ти ли си? :)

Или Снежанка!