Психологията (от гръцки - търсене на логика у психаря) очевидно е научното изследване на поведението и малките мръсни тайни, които се крият в тъмните ъгли на акъла на хората. Научната дисциплина е основана от дедо Зиги, който бил фитнес инструктор и като такъв се нагледал на женски прелести и момци, заглеждащи се по женски прелести. И се замислил - каква е същността на човешкото съзнание?

В теоретичен план тази наука е претърпяла бурно развитие, понякога разсейвано от телевизията и изкушението към разврат с непълнолетни момченца. Психологията помага да се намерят отговори на такива екзистенциални въпроси като: "Какво прави училищните униформи толкова секси?", или: "Защо си губим времето в четене на пълни глупости по интернет, като например нечий блог?

В модерния си вид психологията се развива в няколко направления, включително изучаването на НЛО, хипноза, невроанатомия, парапсихология, гадаене по бобчета и взиране в пъпа си.

За разлика от нея, психиатрията се занимава с нещо много по-различно. Тя е наука, създадена да пази реда в Матрицата. "Истинският" свят се крепи на постоянните процедури по коригиране на личността, т.е. по вкарването й обратно в правия път.

Без дългата ръка на психиатрията, всички бихме се събудили в свят, който в действителност прилича много на този от шоуто "Телетъбис". Това изглежда страшно за всички на възраст над 5 години, но пък от друга страна е супер новина за малчуганите.

Психиатрите се явяват агенти на Матрицата (и често носят фамилни имена като Георгиев и Иванов например, с по едно "Доктор" отпред). Задачата им е да ни отдалечат от истинската ни "Телетъби" същност, но не само това. Те ефективно се грижат всякакво споменаване на света на "Телетъбис" и неговите обитатели да бъде изключено от ежедневните разговори, така че Матрицата спокойно да запълни цялото ти съзнание.

В историята е настъпвало пропукване в Матрицата само на два-три пъти. При предпоследния такъв случай това довело до изчезването на динозаврите, а след това - до раждането на един надарен момък, който притежавал свръхестествени способности и ходел по вода, ловял риба с голи ръце и изкарвал мъртвопияни люде от вцепенението им, за изумление на тълпата зяпачи. Нещата обаче свършили доста зле за него, защото агентите на Матрицата успели да се прегрупират и го набарали, а накрая го заковали към една дървена греда за назидание на останалите Телетъби-та.

---


Тонко припряно щракаше нещо под бюрото си. За пръв път започваше подобен сеанс самостоятелно. Вярно, беше последна година студент по психология, при това вече втора година подред караше последен курс, значи трябваше да е усвоил материала много добре. Влаченето на изпити с години си беше изгодна оферта. Не е лошо да си поживееш още малко.

Но сега пред него седяха двама истински пациенти - Пейчо и Лалка, изстрадалото семейство, за чийто скандал цялото село вече бе чуло. И той се бе навил на молбите на Евлогия да й направи услуга, като ги изслуша. Хем щеше да се поупражнява над тези опитни мишлета. А освен това имаше и някои други задачи...

Лалка и Пейчо седяха в двата края на дивана, а между тях имаше малка масичка с една саксия с няколко леко повехнали стръка декоративно мушкато. Тонко се замисли над това.

Той прелисти все още празния си тефтер за пореден път и се прокашля. Трябваше да си даде вид, че е пълен професионалист. Беше си приготвил и чифт очила. С рогови рамки. Взе ги назаем от кабинета на професора по философия. Той и без това рядко ги ползваше. И самия кабинет бе взел назаем - в събота професорът не се мяркаше наоколо.

- Добре, уважаеми. - поде той. - Събрали сме се, за да изясним няколко въпроса. Между вас може би има някои недоразумения. Бихте ли ми казали накратко защо Лалка се сърди толкова на мъжа си?

Лалка това и чакаше. Веднага се нахвърли върху темата:
- Той ме изложи пред хората! - обърна се към Пейчо. - Докога ще ме излагаш пред всички?
- Ама аз... - заекна Пейчо, който не очакваше такава яростна атака от самото начало.
- Ти трябва да бъдеш мъж! Истински мъж. Аз не се чувствам никаква дама до теб!
- Ама аз нищо не съм направил! - престраши се клетият Пейчо. - Нищичко!

Лалка се нацупи.

- Точно защото съм мъж, помогнах на жената! - продължи Пейчо, придобил малко повече смелост, като видя, че няма отговор. - Все някой трябваше да я съпроводи до тоалетната, а никой друг не се отзова.

Нямаше начин Лалка да падне по гръб.

- Помагаш, ама не на когото трябва! На мен защо така не помагаш? А?

Пейчо въздъхна тежко.
- Да не искаш да кажеш, че ме ревнуваш? - той леко се подсмихна, сякаш тази мисъл го ласкаеше. - Не се ли умори вече? От седем години сме заедно.
- Какво? Аз? Да ревнувам? Ти нещо се възгордя май. - Лалка не се предаваше. - Да не си незаменим? Няма незаменими хора!
- Не съм сигурен за това... - промърмори той.
- Ти така и не ме оцени, както заслужавам! - продължаваше с тирадата си Лалка.

Тонко терапевта до този момент слушаше с наслада и жив интерес. Все пак реши да се намеси, за да запълни паузата:
- Добре, да кажем, че и двамата сте прави. Къде е проблемът според вас? Да започнем оттук. Имам идея. Опишете всичко, което има да се каже за другия, но с една дума.

Двамата съпрузи се спогледаха.

- Какво имаш предвид? - почти в един хор попитаха.
- Кое е най-лошото нещо, което ви дразни у другия? - поясни Тонко.

Лалка почти не се замисли.
- Той е безхарактерен! Безволев. Мекотело...
- Добре, добре, разбрахме! - припряно я прекъсна Тонко, защото тя вече почваше да набира инерция. - А ти, Пейчо? Какво мислиш за нея?
- Тя е властна. Очевидно е за всички. Винаги всичко трябва да е под контрол, нали? И с децата се държи така. Постоянно трябва да знае къде са, какво правят, какво мислят...
- Чак пък. - нацупи се Лалка.

Тонко се намеси:
- Добре, добре. Хайде сега с по една дума кажете кое е най-хубавото в другия.
- Какво? В тоя мухльо ли? - избърза Лалка, която още беше в режим на свободно падане.
- Тая властница? Господарка на господарките! - отвърна й Пейчо.
- Е, не така де. - Тонко май губеше нещата от контрол. - Все трябва да имате добри страни.
- Не, той няма. - отсече Лалка, но вече не толкова уверено.
- Хъм! - бе единственото, което отрони Пейчо, чийто ред бе да се нацупи сега.

Замислиха се, този път по-сериозно.

- Ами... - започна тя. - Той е добър. В смисъл добросърдечен.
- Е, не че и тя си няма добри страни. - не остана длъжен и Пейчо. - Тя е надеждна. Винаги може да се разчита на нея...

Лалка пак се нацупи, за кой ли път.

- Неее! Трябваше да кажеш, че съм романтична! Аз съм романтична, не разбра ли?
- Ами аз? - не отстъпваше Пейчо. - Аз съм умен и справедлив. Сама си го казвала! Неслучайно съм съдия!
- Чакайте, чакайте. - намеси се Тонко. - Ще стигнем и до хвалбите.
- Да! Слез на земята за малко и погледни фактите! - подкрепи го Лалка.
- Аз ли? Ами ти? - Пейчо вече бе набрал достатъчно смелост да й се опълчи в този спор.

Тонко терапевта отново защрака нервно под бюрото. Хрумна му една идея.
- Защо първо не си кажете сами какви са ви лошите страни? Една лоша страна поне. Тоя път Пейчо да започне. - добави, когато забеляза, че Лалка пак напира да вземе думата.
- Ами... Аз май прекалено угаждам на хората. - призна си Пейчо. - Ходя им по гайдата, само да ме помолят за нещо.
- И аз съм с подобен проблем. - каза тя. - Прекалено вярвам на хората. Доверявам им се. Защото... защото съм романтична. Нали така.

- Отлично. - Тонко бе доволен, че си връща инициативата. - А сега най-добрите страни си кажете. Първото, за което се сетите.
- О, това е лесно! - Лалка изпревари мъжа си. - Аз съм отговорна. И също... и също съм добра домакиня.
- Много добра даже. - съгласи се съпругът й. - Е, а аз съм добър баща. Образцов даже. Винаги намирам време да обърна внимание на децата.
- И аз! - додаде тя.
- Добре, отлично. - каза Тонко. - Тогава да наблегнем на това, а? Явно не сте чак толкова различни. Това е добре. А я ми кажете сега, какво е за вас семейството? Какво представлява?

Лалка не се замисли.

- Всичко! То е всичко за мен. Целия ми свят.

Това наистина беше ефектно изказване, защото и двамата мъже се опулиха. Тонко си помисли, че тази е пълна маниачка.

- За мен семейството е тих пристан, където винаги мога да се завърна в тежък момент. - изстреля Пейчо.

Сякаш се надпреварваха кой ще направи по-грандиозно изявление. Това последното също бе доста впечатляващо. Тонко си представи, че играе в латино сериал.

- Аууу! Колко романтично го каза! - въздъхна Лалка и леко се придърпа към другия край на креслото, по-близо до съпруга си.
- Ами такъв съм си. - отвърна Пейчо. - Аз съм си романтичен, но рядко ми личи. Не си го признавам, да не се изложа. Нали точно затова се омъжи за мен.
- Така е. - съгласи се тя. - Но да не забравяме, че в живота има тихи пристани, но и бури. Защо ти трябва все да бягаш да се криеш при буря?

Той не отговори, а само гледаше в краката си. Затова тя продължи:
- Млъкваш и се затваряш в себе си, щом срещнеш трудност. Бъди мъж!
- Не се затварям. - каза Пейчо. - Просто не мога да споря с теб. Предпочитам да си замълча. Времето рано или късно ще те убеди, че правилно постъпвам.
- Да, - намеси се Тонко. - Времето лекува всяка рана. ("Но и всяка радост" - помисли си) - и добави: - Добре, виждам, че има известно разбирателство между вас, гълъбчета. А защо тогава ви трябва да се карате? Защо се стигна до тази среща въобще? Толкова ли ви беше нужна?

Двамата се замислиха над това. Лалка поде:
- Ами... той заема важен пост. Съдия е. И всички женоря му се лепят заради това...
- Но мен не ме интересува никоя друга! - прекъсна я Пейчо.
- ...и ангелите му са слаби... - продължаваше Лалка, преди да осъзнае какво е чула току-що. - Ъ?
- Всичко са само слухове от зложелатели! - каза Пейчо.
- Независимо от това ти им даваш поводи явно! - не отстъпваше тя. - Може и несъзнателно дори. Трябва да ги режеш!
- Ще се опитам, скъпа. - отвърна смирено Пейчо, за удовлетворение на терапевта. За пръв път някой от двамата използваше тази дума.

Тонко се прокашля, като се опитваше да си придаде максимален авторитет:
- А ти, Лалке, защо му се ядоса така? Защо побърза да си вадиш заключения, а не го разпита първо за всичко? Ако бяхте се разбрали какво се е случило, този разговор щеше да е излишен.
- Ами аз питах, а той само мълчеше! - отвърна тя. И се обърна към мъжа си: - Ще ме изгубиш, не виждаш ли? И аз имам гордост! И моето търпение си има предели!
- Всичко стана толкова бъро, не можах да й обясня. - оправдаваше се Пейчо.
- Не мога да гадая какво си мислиш! - каза Лалка.
- Виж, обидно ми е да се оправдавам, след като не съм направил нищо. - отсече той. - Опитах се да ти обясня, но ти не ме слушаше, само викаше. Трябва да ми имаш повече доверие просто. Ти и децата сте всичко за мен!

Вече ставаше прекалено мелодраматично и Тонко побърза да се намеси отново:
- Забравете за гордостта, по-важно е да се изясните напълно.

Лалка все така се вайкаше:
- И как ще погледна хората сега?
- Не виждаш ли? - каза Пейчо. - Ние сме идеалната двойка. Просто няма други като нас в цяло Чучурково. Ще видиш! Още на следващата обществена проява ще видиш, като се появим заедно. Ние ще сме просто перфектни. Всички ще видят.

Лалка си помисли: може би, защо не? Ще им покажем колко сме идеални. Ще им натрием носа на всички! Освен това... нали имам някои планове в момента...

- Дай ми още един шанс и ще ти покажа. - продължаваше Пейчо, а гласът му звучеше умолително.
- Добре. - най-сетне се съгласи тя. - Но искам да ми споделяш всичко. Ще си говорим за всичко.

- Е, - намеси се Тонко. - Значи се разбираме тогава. Както се вика, имаме сделка, хъ-хъ! Всичко е о-кей, ако имаме любов, нали така? И диалог също.
- Да. - съгласи се Пейчо.
- Да. - съгласи се и Лалка.
- Значи нямате нужда от мен всъщност. Всичко това можехте сами да си го кажете. - пишман-терапевтът сякаш опитваше да убеди себе си.

Двамата съпрузи се спогледаха смутено. Мушкатото между тях сякаш прошумоля дружелюбно с листенца.

- Ами... Май срещата ни се изчерпва, докторе. - натърти Пейчо.
- Да, благодарим ти много! - додаде Лалка.

Стиснаха си ръцете с Тонко. Той се изпъчи доволно. Бе си свършил добре работата, струваше му се.

- Довиждане!
- До скоро.

Нашият психотерапевт изчака още две минути, докато чу входната врата на блока да се хлопва. Тогава бръкна под бюрото и извади малък mp3-плейър. Щракна копчето и лампичката спря да мига.

Тонко се ухили на себе си.

супер си, много ми хареса.

Харесваааааааааааааааааааам :))))

:)))

Oh tozi razgovor mi zvuchi bolezneno poznato..

Чета те с удоволствие.
Поздрави,

Не е лошо, каквото и да си (продължавам да се дразня от неопределеноста ти - не ми е прието, стар израз, заимстван от Чудомир - чародейника!

Стига де, кецалкоатл. Както казах в съседния (или по-съседния пост), може пък да съм едно нещо на моменти и друго нещо на други моменти - зависи кое четеш в момента. :-)

"За света ти може да си един човек,но за един човек може да си целия свят!!"
След ,като прочетох написаното ,се сетих ,за тази мисъл...
Благодаря,харесва ми,много!

Радвам, се, че, ти, харесва, това, е, само, началото,,,. :-) ,

Ами ,не е честно,аз съм любителката на запетайките...ха ха

Не, се, коркай, важното, е, смях, да, има, хи, хи, хи, :-)