Единственото по-лошо нещо от това да приказват за теб е да НЕ приказват за теб. Казват, че няма такова нещо като "лоша публичност".

Навсякъде, където има поне двама души, които ги сърбят езиците, обсъждането на трети хора (които разбира се не са там), както и на места, случки и разни други работи, които може да са от жив общ интерес, е практика, която съществува откак първият неандерталец казал на втория: "Ъък!" (в превод: "Ти знаеш ли, че бившата жена на доведения син на дъщерята на бащата на зетя на сестрата на майка ти ми каза, че твоята Ева ти била изневерила?")

И само между нас да си остане - има няколко различни вида клюка.

Първо, разпространяването на слухове - най-елементарният формат. Някой си чул някакъв слух и той просто трябва да го сподели с всички, или да попита някого дали и той не го е чувал и дали мисли, че е истина. Това не е някаква висша математика - слуховете са нещо като клюки за начинаещи.

Второ, инсинуацията, промълвена шепнешком, е като слуха, но е по-пикантна и често произлиза от намека и косвеното заключение. Мотивацията му е различна и целта му е да изкара нещата така, сякаш този, за който се отнася, е сторил нещо неприлично.

И трето, "пускането на муха" е метод, с който някаква идея се посява в мозъка на другиго, за да видиш какво ще стане. Най-безотказно действа, ако накрая добавиш: "Само казвам..." Има две причини за всичко това. Първата е, ако искаш да накараш хората да говорят за теб. В такъв случай разпознаваш кой е главният щатен разпространител на слухове наоколо (някой с напреднала фаза на устна диария) и му втъкваш идеята в устата, а той от зор напъва да я повърне обратно, като така оплесква орталъка със съответния слух. Втората причина може да е, ако искаш да провериш доколко онзи отсреща си струва доверието и колко е голяма устата му. Действа се горе-долу по същия начин, но просто следиш дали ще засечеш собствената си история да витае из публичното пространство - вече доста поукрасена, разбира се.

Въобще, клюката е силно оръжие в ръцете на този, който знае как да я използва. Въпросът не е просто да стоим и да си чешем езиците, макар че мнозина именно това правят. Прахосници.

---


  Обедното слънце огря лявата му буза, а после един лъч пробяга и по клепачите. Тонко отвори едното око. Блестеше му точно насреща. Макар и да бе краят на декември, слънцето вече се бе издигнало доста високо.

Тонко погледна към будилника. Наближаваше пладне. Но пък какво от това? Той е във ваканция. Нямаше лекции, нямаше упражнения и нямаше и да има поне още седмица след Нова година. А и не че това имаше кой знае какво особено значение - Тонко нямаше навика да посещава лекции, когато не е на кеф. Сутрешните направо си ги пропускаше по правило. Така си беше открай време, а вече бе студент от доста дълго. И нямаше намерение да си променя навиците.

Бавно и мързеливо, той се протегна и седна в леглото. Нахлузи единия си чехъл, после и другия. И се затътри към банята, за да си тръкне зъбите. Търкаше бавно. Нямаше закъде да бърза.

В кухнята го чакаше чиния, пълна с топли палачинки и буркан мед. Мама пак се бе погрижила. Браво на мама, златна е просто! И кафе му бе направила даже, ама трябваше пак да го претопли в микровълновата. Тонко се довлачи до микровълновата и тръсна кафето вътре. После потърси дистанционното и пусна телевизора. Даваха любимото му ток-шоу с Лиляна. Жени говорят за жени. Винаги има какво да се научи за жените от едно ток-шоу.

И тогава иззвъня телефона. Беше го нагласил да звъни с гангстерска мелодия. Яко!

Беше Манчо. Тонко често си презвъняваше с дъртия, обичаха да си обменят информация. Манчо говореше запъхтяно, явно пак бързаше нанякъде по работа. За водопроводчиците винаги се намира работа и в най-неподходящия момент, а какъв по-кофти момент от празниците?

- Абе нашия, къде спиш бре? - Манчо се хилеше. - Цяло село бръмчи от новината, пък ти пак блееш!
- Какво бе, какво е станало? - Тонко се поразсъни от мисълта, че и днес ще чуе нещо ново.
- Че кък к"во! Лалка се изпокара с нейния. В театъра. Бях там! Всичко видях.
- Брей! Интересно. И що се скарали?
- Ми щот" пак кръшка хайвана. Изловила го тъкмо как излиза от мъжката тоалетна с на Станка дружката.
- Кой, Бубито ли бе? Борянка?
- Таман с нея.
- Хаха! Яко.

Тонко бе видимо доволен. В гласа му веднага настъпи промяна и от провлачен и лежерен той стана ясен и звънлив.

- И сега какво? Ще се разделят ли с Пейчо?
- Ми не знам още. Ама комшиите чули у тях да се трошат чинии. Май е имало скандали. - довери Манчо.
- Яко...
- Бубито вече почти й мина, ама нищо не продумва по случая.
- Споко, ще проговори. Нея не я свърта да мълчи дълго. - Тонко ги знаеше тия работи.

Той се засмя. Манчо и той се изхили. Настъпи пауза, по която Тонко позна, че разговорът отива към края си. По правило телефонните им разговори траеха с часове, но сега нали Манчо бързаше за някъде.

- Ми добре брат, супер. - каза Тонко - Аз ще се помотая още малко и може да мина към кръчмата да видя какво става. Ти там ли ще си?
- С"я отивам да оправя едни тръби у Евлогия, после съм там да играем покер.
- Ей, внимавай с тая Евлогия. - припряно предупреди Тонко - Много е злобна и само й шарят очите. Да не се изтървеш нещо!
- Уф. Само се прави на умна. - изсумтя Манчо - Явно я сърби долу.
- Да, не е оправяна скоро, сякаш. - съгласи се Тонко. - Може да й смажеш тръбите, а? - Тонко се изкикоти гадничко.
- А, да бе. По-скоро шъ излезна с на бай Марко кобилата.
- Хаха! Да, яко. - Тонко все така се кикотеше.
- Добре, нашия. Айде до после.
- Айде.

Тонко затвори телефона и се почеса дето не го сърби. Беше доста заинтригуван и доволен от развитието на нещата. Винаги има какво да се случи по празниците, ей! Тая година беше много добра в това отношение. Включително и на тази Евлогия не й е чиста работата. Разправяха, че била скарала зам.-кмета с жена му, а пък после го оставила да си пере пешкирите сам, щом минаха изборите и се смени властта в Чучурково. Сега се усуквала около новия кмет. Абе въобще тъмна и кървава е с тия женоря.

Ток-шоуто тъкмо привършваше. Водещата Лиляна правеше поредното си сърцераздирателно заключение пред зрителите. Обясняваше нещо за мъжете. Има какво да се понаучи и за мъжете от едно женско ток-шоу, две думи няма.

Беше време да започне закуско-обяда. Наш Тонко забърса първата палачинка от чинията и пусна компютъра. Не минаваше и ден, без да си ъпдейтне "стената" във Фейсбука - под измислено име, разбира се. Имаше много снимки от всякакви купони и даже няколко по-пиперливи компромата, отнасящи се до някои съселяни. Тези се радваха на най-много посещения.

Във Фейсбука имаше най-различни игри и занимавки. Поогледа виртуалната си бакалия. Всичко беше ОК, през нощта е имало покупки. Имаше и няколко получени съобщения. Ето, например "Мистериозната" му пишеше за новините около Пейчо. Всички говореха за скандала със съдията. Тонко пак се захили. Днес ще бъде един хубав ден, наистина. Е, поне което е останало от него, де.

Светла и усмихната вечер teatarnamechtite!:-)))

ЧъНъГъ!!!

ЧъНъГъ!!!
Най-щурата вечер за теб!:-)))

Празнувай и се весели! Щастлива Нова година!:)

Много важен пост за цялото по-нататъшно повествование, струва ми се ;)