Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2010 16:34 - МИШОКА -- 03. Зари I (2)
Автор: teatarnamechtite Категория: Забавление   
Прочетен: 1553 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 09.01.2014 16:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Слънцето все така припичаше, а от вчерашния проливен дъжд и навъсените облаци нямаше и следа. Но Зари бе наясно, че по тези места следващата буря никога не е твърде далеч. Тя винаги се спотайва зад непристъпните зъбери на свещената планина, където се раждат дъждовете, готова да връхлети когато най-малко я очакваш. "Един дъжд точно сега много щеше да ни помогне", мислеше си тя. "Стрелите на врага са твърде къси, за да издържат на тежките капки". Но небето все така си оставаше ясно, без нито едно облаче.

Тринайсетте жени се придвижваха в лек бяг по пътеката, а всеки мускул по бронзовите им тела, покрити с щавена кожа, бе напрегнат до краен предел. Бяха преметнали през рамо огромните си върбови лъкове, а щитовете върху гърбовете им ги правеха да изглеждат като извънредно бързи костенурки, които се носеха в колона през гъсталака.
Зари знаеше, че до Дългия дом оставаше още много, затова се стремеше да пести силите си. Бе се съсредоточила в дишането си - гледаше то да е равномерно и бавно, въпреки напиращото изкушение да се спре поне за мъничко и да поеме дълбоко дъх. Момичето със закръглените задни части все така припкаше пред нея, а хълбоците й се тресяха изкусително с всяка бърза крачка. За миг Зари си представи как гали тези гладки бедра и мисълта сякаш й даде повече увереност да продължава напред.
Внезапно първата жена от дружината се спря и приклекна в тръстиката. Засенчи с длан очите си и напрегнато се взря някъде в далечината отдясно. Останалите бързо я настигнаха и също се притаиха до нея.
- Какво виждаш? - попита Зари.
- Не знам още. Някакво движение... - прошепна съгледвачката.
По повърхността на блатото се бяха появили ситни вълнички, които устремно се носеха към брега. Зари успя да различи върховете на тънки стълбчета. "Тръстиката не бива да се движи, не и толкова бързо", помисли си тя.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
>Следва 04 глава

Бележки под линия

© Спасимир Радев



Тагове:   зари,


Гласувай:
11



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 922642
Постинги: 245
Коментари: 1453
Гласове: 15156