" It’s been years since anyone could be a friend
It’s the fear that kills the feeling in the end"

 Не знам защо живеенето така често предпочита фалша. Дали защото звучи някак си по-трайно? Една пластмасова круша - не можеш да я изядеш, с месеци стои в една кутия, но все ще послужи за нещо друго. Сто про. Само прашеца да и позабършеш.
А окончателната - тя връща лицето ти.

Защото във фалша няма отношения, няма отговорност - само реклама. Затова човешкото естество, такова каквото е, предпочита фалша пред истината. Истината има изисквания, фалшът - не...

А то е започнало да предпочита фалша от някакъв минал момент, да криви пътя, да клинчи. Има човеци, които все пак не предпочитат това.

Има такива човеци, които предпочитат верния път. Те са малко, но никога мнозинството не е било водещото. Мнозинството може да бъде и е манипулирано, особено днес, но то не се интересува толкова от истина и правда, колкото от интереса...