Миналата година участвах в кратък диалог с преподобния Майкъл Черни – секретар в секцията за бежанци и мигранти към Ватикана. Темата беше миграцията. Тогава попитах „А какви са религиозните основания за така топлия прием на мигранти в Европа?”. Отговорът беше кратък и прост. „Защото християнството започва с думите „Добре дошли!””. Разбира се, полемиката можеше да бъде продължена, но още тогава усетих, че в един теологичен спор нямам особен шанс, още повече, че в разговора участваха и ревностни католици, които имаха по-добра подготовка.

Разбира се, аз имах някаква представа от тематиката. Знаех, че Църковната Комисия за Мигранти в Европа (ЦКМЕ) има специално изработена брошура „Теологични размисли върху миграцията” (първото издание от 2008 г.), в което са публикувани различни богословски разсъждения като основание за прием бежанци и мигранти. Знаех също, че в Щатите има различни религиозни групи (Световна църковна служба, Американска конференция на католическите епископи, Лютеранска имиграционна и бежанска служба), които ползват същите или подобни теологични темели в полза на топлия прием на бежанци и мигранти. В крайна сметка наистина християнството има пряко отношение към различните и чуждите, защото ако не беше така, то щеше да си остане юдейска секта.

Напоследък обаче се заговори за Глобалния пакт за миграция и оценките за този пакт са крайно негативни. При това, атаките са най-вече свързани с това, че това ще унищожи християнския свят, а присъства също и идеята, че белият човек ще бъде затрит. По-интересното е, че пасионарният дух на Глобалния пакт за миграция прилича страшно много на становищата на ЦКМЕ. Вероятно това има обяснение, тъй като ЦКМЕ е със специални отношения с Европейската комисия и Европейският парламент, а има статут на наблюдател към Съвета на Европа в Страсбург и Комитета по миграция на Съвета на министрите. ЦКМЕ е също така член на мощни международни мрежи като Световния съвет на църквите и Конференцията на европейските църкви.

Наистина интересен дисонанс между нетолерантните спрямо миграцията европейци и духовните им пастири. Та в последните години политическото представителство в толкова много европейски страни се промени именно, заради проблемите с миграцията! Нима християнска Европа на Орбан срещу бежанците, Алтернатива за Германия, анти-имигрантските партии в Холандия, Италия, Австрия и Франция не се основават също на християнството?

Проблемът с миграцията е силно свързан с морала. Европа е крайна цел на милиони африканци, които до голяма степен са унищожили ресурсите на живата природа в собствените си територии, заради свръхпотребление. Само че това не е резултат от прекомерна консумация на константен брой население, а заради непрекъснато нарастващия брой хора по тия места. Съвсем наскоро бе публикуван доклад „Предизвикателството на населението в Африка” (Университет на Калифорния, Сан Франциско), който показва, че за 67 години населението на Африка е нарастнало 11 пъти, а в най-нискоразвитите страни там, коефициентът на фертилност е над 6 деца на жена. В същото време благодарение на улеснения достъп до съвремена медицина детската смъртност, дори и да е много по-висока в сравнение с развития свят, е с пъти по-ниска от естественото. Съвсем очаквано е тогава населението да нараства главоломно и да търси оцеляване по други места.

И ето, че сме изправени пред дилема: дали ние, белите европейци-християни, ще се оградим със стени и картечни гнезда и ще гледаме как умират черните африканци, или пък ще ги пуснем да влязат в Европа и да унищожат и нашите територии, носейки традицонните си ценности от Африка? Някои казват, че след 40-50 години мигрантите започват да се интегрират, т.е. да копират репродуктивното поведение на местното население.

Всъщност именно репродуктивното поведение е най-голямата разлика между нас и тях и точно това е и най-големият страх. Не е ли интересно обаче: религиозните организации (най-вече свързаните с Ватикана) са срещу контрацепцията, при това без да имат каквито и да е теологични основания! Но същите тези религиозни организации са най-активни в промоцията на миграция и оказване на помощ на африканците, проповядвайки срещу презервативите. Още един дисонанс, който не може да бъде обяснен от Ватикана и подобните му американски структури.

Естественият ред, за който тъй много се застъпват, предвижда Апокалипсис. Апокалипсис е възможен, ако вярваме на обявилите се за посредници с Бог.